И за двамата четиристотин метра, при условие че разполагаха с прецизна техника, не представляваха трудност. Най-добрите от оперативната група всяваха известен страх.
— Чифуне — каза Фицдуейн. — Вземи бинокъла. Имаме нужда от втори наблюдател. Мисля, че нещо ми убягва.
— Появи се — каза Чифуне и свали пушката си. Бинокълът и даде възможност да изследва по-широко пространство, а гледан отгоре, добре осветеният правоъгълник на градината бе лесен за наблюдение.
Тя проследи алеята, която отвеждаше от градината към къщата, а после и самата градина вдясно. Видя една пейка, няколко каменни вази с дребни цветя и два фенера, разположени край чакълестите алеи. Беше така просто направено и толкова красиво, че тя си помисли, че въпреки многото подлости, които бе извършил Ходама, той имаше добър вкус. Цялата градина бе образец на простота. Което означаваше, че имаше много малко места за укриване. Къщата беше вече претърсена от представители на двете страни и запечатана. Да, Фицдуейн имаше основание да се тревожи. Предстоеше да се случи нещо, което те не бяха предвидили.
Тя насочи бинокъла си към лявата страна на алеята и започна да се мъчи да обхване по-голяма площ от градината. Погледът й се спря върху един кладенец, увенчан с малка пагода, но тя гледаше по диагонал и не можеше да види какво има отдолу.
— Кладенецът — каза тя. — Това е възможност. Достатъчно е голям.
— Може би — каза Фицдуейн. — Но той не отвежда никъде и вероятно е претърсен и запечатан, когато са проверявали къщата.
— Те ще се убият един друг по телепатия — каза Лонсдейл.
— Престани, Ал — любезно отвърна Фицдуейн, — моля те — добави той.
Чифуне насочи бинокъла към градинската беседка. Все още нямаше никой, освен Фумио Намака, който стоеше там, и Кацуда, който се намираше на около 3 метра встрани и се движеше към него по неравната чакълеста пътечка, която опасваше къщата. По взаимно съгласие шофьорите им бяха останали в лимузините.
Времето й свършваше. Тя потърси мястото със саксиите с декоративни цветя. Там не можеше да се скрие дори дребосък. Продължи нататък покрай декоративно езерце, което бе разположено от страната на къщата, в непосредствена близост до стената. Каменно мостче отвеждаше към миниатюрно островче, което всъщност я докосваше.
— Дали това не е изход? — каза тя. — Дали биха могли да изкопаят тунел под стената?
— Не, предполагам — каза Фицдуейн. — Има сензори против такава възможност, а и полицията наблюдава външните стени.
Чифуне насочи бинокъла към гърба на къщата, подмина една дъсчица с някакъв надпис и после продължи към каменната ограда. Все още нямаше никакъв знак за нищо, освен това, което се предполагаше, че бе там.
Нещо я подразни.
Обикалящият дирижабъл се бе преместил по-нататък, така че сега тя можеше да види не само вилата на Ходама, но и съседните къщи и градини. В този участък имаше много луксозни резиденции. Съседната къща също притежаваше басейн и той се намираше от другата страна на стената на Ходама. Дори не я докосваше, но сходството в местоположението изглеждаше повече от съвпадение.
Може би използваха един и същ водоизточник? Дали имаше подземен канал помежду им или може би само решетка? Дали щеше да има сензори във вода със златни рибки и костенурки, които шляпаха около перуниките? Едва ли.
— Басейнът — каза тя и насочи бинокъла си към черната повърхност на водата. — Хюго, погледни в басейна.
Фицдуейн се бе съсредоточил върху Фумио Намака и приближаващата фигура на Кацуда, но при вика на Чифуне бързо погледна в черната вода. Имаше нещо твърде странно в нея.
Докато наблюдаваше басейна, от него започнаха да излизат мехурчета, като че ли щеше да заври. Сякаш в него имаше маса гърчещи се змии.
Внезапно той разбра какво точно ставаше в момента. Имаше лошото усещане, че това беше само началото.
— Заредете оръжията си — каза той — и чакайте да ви дам знак.
Това беше пиеса, която трябваше да бъде изиграна докрай. Чифуне взе отново 300-милиметровия си Уинчестър Магнум.
Фицдуейн наблюдаваше Намака и Кацуда и беседката с нейния широк сламен покрив. Кацуда, който знаеше за дирижабъла и очакваше подкрепата на Шванберг, смяташе за по-добре да не влиза вътре. Неговите телохранители не трябваше да го забележат.
Всичко щеше да стане само след секунди.
— Фицдуейн-сан — чу се гласът на Паяка в слушалките. — Случи се нещо, което не очаквахме в центъра на Токио. Получих доклад, че два „Хюи“-хеликоптера без светлини се приближават. Те се движат точно във вашата посока. Очаквано време на пристигане — 2 минути, може и по-скоро.