Адачи подсвирна.
— Пъргаво човече, нали? Бил ли е действително американски агент?
— Не знаем. Може и да са го смятали за такъв, но се съмнявам, че е бил в смисъла, който ти влагаш. Със сигурност е балансирал нещата, като всъщност е финансирал операциите на Кемпей Тай — тайната полиция в Китай.
— И тогава са паднали бомбите — каза Адачи. — Смущаващо дори за един куромаку.
— Много объркващо. Япония се предала, американците пристигнали с Макартър и съвсем скоро Ходама бил арестуван и хвърлен в затвора Сугамо, за да чака процес. Бил класифициран като военен престъпник от клас А.
— Допускам, че е бил — каза Адачи, — но никой не го е обесил.
— Имал е скрити огромни количества пари, от порядъка на стотици милиони йени, а освен това е бил и добър в приказките. Познавал е хората и нещата, можел е да използва връзки. И най-вече е имал хора извън затвора, които са работили за него. Част от парите му послужили за основаването на нова политическа партия — нали демокрацията отново била на мода!
— Либералната партия, която се сля с Демократическата партия през 1955 и оттогава насам управлява страната като Либерално-демократическа партия. Ух! Защо не убиха някоя не чак толкова противоречива фигура?
— Много избързваш — каза Чифуне. Без да откъсва очи от неговите, тя бавно разкопча блузата си и я съблече. Кожата й имаше златист цвят. Свали и сутиена. Имаше малки, но пълни гърди с изпъкнали зърна. — Недей.
Адачи вдигна вежда. Беше доволен, че се беше преоблякъл в юката, когато се прибра в апартамента си. Мекият памучен плат даваше свобода на нарасналата му възбуда, която щеше да се удуши в панталоните от западен тип. Божичко, културата на Запада в някои отношения беше направо жестока.
— Процесите за военновременни престъпления продължили две години и половина и се провели тук, в Токио. На двайсет и трети декември 1948 година седем от подсъдимите — шестима генерали и един премиер — били екзекутирани. Скоро след това Ходама бил освободен. Той никога не е бил официално обвинен, още по-малко пък съден.
— Виновните са наказани; невинните освободени — каза Адачи. — Това е съвременното правосъдие според теб.
— Ха! — възкликна Чифуне.
Тя дръпна ципа на полата си, повдигна се леко на колене и съблече дрехата през глава по-майсторски от професионалистка стриптийзьорка. Адачи се запита колко ли пъти беше правила това движение преди и за кого. От тази мисъл малко го заболя.
Тя се приведе, развърза неговата юката и нежно го прие в себе си. Адачи изстена от удоволствие. Сексът с Чифуне беше нещо съвсем различно от секса с другите жени, които беше познавал. Чифуне беше художник. Зрение, допир, звук, вкус, мирис: тя свиреше върху всичките му сетива, но преди всичко играеше игри с ума му. Беше завладяла мислите му, но той се страхуваше от нея. Обичаше я, но не й се доверяваше. Нямаше нищо сигурно или предсказуемо в тяхната връзка. Знаеше малко за нея, а досието й като човек от службата за сигурност беше запечатано.
— До 1952, когато е подписан официален договор със САЩ, ние сме окупирана страна — каза Чифуне. — И както винаги, Ходама се присламчил там, където била властта. Освободен бил тъкмо навреме, за да се възползва от големия шанс — да се смачка надигащият се комунизъм.
Когато на Запада му станало ясно каква огромна заплаха за него е Сталиновият комунизъм, антикомунистическите позиции във Вашингтон станали по-твърди. Създадено било Централното разузнавателно управление. Западът започнал да се брани. Заплахата грозяла целия свят. Обхватът на заразата изисква драстични мерки. Някои законни, други не.
В онова, което японците нарекоха гиаккосу или политически обрат, ВКОС — предимно военната администрация на Дъглас Макартър, Върховен командващ на Обединените сили — и консервативното японско правителство на власт провели официално прочистване от комунизма. Било решено, че Япония трябва да бъде много силна, за да отстоява на съветския комунизъм и ако това означавало, че трябва да се оставят на власт някои от милитаристите и техните предвоенни индустриални структури, значи така трябвало да стане. Но по официален път можело да се направи само толкова. Там, където били нужни по-драстични мерки — например да се разтури комунистически съюз или да се сплаши някой ляв вестник — ВКОС и новата организация — ЦРУ, използвали банди от местни гангстери. Скоро станало ясно, че за тези мерки е нужна и организаторска ръка и точно тук на сцената се появил Ходама. Щедро спонсориран от ЦРУ, той използвал якудза за работата с твърда ръка и подкупи, които да подсигурят избирането на съответния антикомунист.