Прелитането на цивилен хеликоптер над централната част на Токио, особено в Акасака, където не само Ходама имаше луксозна резиденция, а и императорът на Япония, беше забранено. Очевидно пристигащите не бяха от тези, които спазват правилата.
Добре планираната операция сякаш се превръщаше в бъркотия, дори в нещо по-лошо. Невидимият дирижабъл внезапно се превърна в твърде голяма мишена.
25.
Токио, Япония, 12 юли
Фумио Намака гледаше как гайджинът се приближава към него.
В блясъка на насочените прожектори и поради разстоянието той изглеждаше някак си по-малък и по-крехък оттогава, когато го бяха срещнали в Намака Тауър, но несъмнено това бе просто оптическа измама. Ирландецът бе облечен в тъмен костюм, а тъмните цветове обикновено правеха човек да изглежда по-дребен. А може би бе съвсем естествено човек да си въобразява, че омразният му враг е много по-едър, отколкото е в действителност.
Стоманеносивите коси и чертите не можеха да бъдат сбъркани. Поглеждайки към Фицдуейн, Фумио почти съжали за неизбежното пристигане на хеликоптерите на Яибо. Стигаше му само да знае, че този човек ще умре. Изпълнението на екзекуцията щеше да го доведе почти до екстаз.
— Намака-сан — каза гайджинът и се спря на десетина метра от него, — много се радвам да ви видя. Отдавна чакам това удоволствие.
Фумио се стресна. Гласът бе различен и този гайджин говореше на японски! Не знаеше какво точно, но тук нещо определено не се връзваше.
Той се огледа наоколо с несигурен поглед. От басейна и от онези места в градината, които допреди малко изглеждаха пусти и празни, сега бяха започнали да излизат тежковъоръжени маскирани фигури във водолазни костюми и качулки на главите, които като същества от адски кошмар бързо и организирано изпълниха пространството около него. Само за броени секунди той бе обкръжен, ръцете и краката му — вързани, а тялото му — приковано към една от гредите на лятната вила. На китките си усети студения допир на метал и разбра, че са му сложили белезници.
Някъде отдалеч до Фумио долетя познатото чип-чип-чип на хеликоптерни витла. Още не бе късно. Все още имаше малко време.
Гайджинът пристъпи напред, доближи лицето си съвсем близо до лицето на Фумио и пред безпомощно шарещия му поглед вдигна ръка и само с едно движение обели собствената си кожа от черепа надолу.
Фумио отвори уста потресен, гледайки как от главата на човека пред него хвърчат мокри парченца плът, кожа и косми. И тогава, вперил ужасен поглед в подаващото се отдолу лице, всичко му стана ясно. Вътрешностите му сякаш се преобърнаха и миризмата на собствения му страх изпълни ноздрите му.
— Кацуда — прошепна той.
Кошмарната глава кимна. От нея още висяха парцали изкуствена плът, което правеше лицето му да изглежда като на прокажен. Но, изглежда, и истинската плът също се белеше. Мъжът направо гниеше пред очите му.
— Твоят екзекутор — каза Кацуда.
Фумио долови миризмата на течността още преди да я излеят върху него и веднага му стана ясно как ще умре.
Шумът от хеликоптерите вече заглушаваше всичко друго само след част от секундата тъмните очертания на един от тях изплува над главите им и от него като змии заизхвърчаха черни въжета.
Кацуда се отдръпна назад и един от водолазите му подаде къс цилиндър. Само след секунда от него бликна розова светлина.
Изгарящото сияние описа дъга във въздуха, и започна да се накланя към крещящия и мятащ се Фумио.
За известно време погледът на Фицдуейн бе препречен от някаква тъмна маса, която се спусна в градината, и после той отново можа да види Фумио Намака и Кацуда. Но бе пропуснал няколко ценни секунди и вече не бе сигурен какво точно става. Бе видял надигналите се отвсякъде черни фигури да сграбчват Фумио, но след това бе изпуснал нишката на последователността.
Когато Фумио и Кацуда отново се появиха пред погледа му, той видя яркото розово сияние в ръцете на Кацуда и веднага след това Фумио избухна в пламъци. Тялото му, лятната вила и земята около него, изглежда, бяха напоени с високооктанов бензин или някаква друга леснозапалима течност, защото огнената експлозия бе неимоверно силна. В небето се издигна ослепителнобял огнен стълб и само след секунда сламеният покрив вече пламтеше като огромен факел.