— Съгласен — каза Паяка. — Нападаме след трийсет секунди.
Той започна да дава заповеди и вътрешният пръстен от въоръжени полицаи, начело с бронираната кола, с ръмжене се насочи към резиденцията на Ходама.
— Ал, опитай се да удариш двигателя и резервоарите на кацналия „Хюи“ — каза Фицдуейн. — Чифуне, мери се в пилота. Не искам тази птичка да хвръкне.
Лонсдейл знаеше, че петдесеткалибровият куршум без усилие ще влезе в хеликоптера, но да се удари, при това жизненоважен възел, бе нещо съвсем друго. Той се прицели в турбинния двигател под витлата и даде пет изстрела един след друг. Знаеше, че е ударил целта, но кумулативният бронебоен куршум не произведе никакъв ефект. С ужас видя как хеликоптерът се издига и започна да стреля, докато изпразни пълнителя.
Застанала до него, Чифуне бързо изстреля по пилота целия пълнител на магнума.
Хеликоптерът се вдигна на около шест-седем метра над земята, после изведнъж се килна встрани и се стовари върху горящата къща. Секунди след това се чу серия от експлозии, тъй като резервоарите, възпламенени от бронебойния куршум и от обхваналите ги пламъци, избухнаха.
Бронираната кола на полицията премаза заключения портал и продължи напред с тракаща непрекъснато картечница. Появиха се още бронирани коли и под прикриващия им огън атакуващата група на кудотай се втурна напред.
Терористите на земята се съпротивляваха, докато бяха избити.
Оцелелите якудза на Кацуда, облечени във водолазни костюми, вдигнаха ръце.
Рейко Ошима, водачката на Яибо, се намираше на седалката на втория пилот в кабината на висящия във въздуха „Хюи“, когато Лонсдейл стреля, и видя дупките, пробити в бронята на двигателя на кацналия хеликоптер.
Посоката, откъдето бяха дошли изстрелите, моментално и стана ясна.
— Вдигай се и бягай! — извика тя в микрофона. — Ако не искаш всички да се опечем като оня идиот там, моментално изчезвай! Обстрелват ни отгоре!
Стреснат от вика на Ошима и от внезапните експлозии пред себе си, пилотът натисна педалите по-силно и опашката на хеликоптера се замята насам-натам в ритъм, познат под името „танцът на Хюи“. Успя да овладее машината, после рязко я наклони встрани и увеличил оборотите докрай, побягна от мястото на битката, издигайки се бързо нагоре.
Седнала до него, Ошима огледа небето, за да разбере откъде дойдоха изстрелите. Търсеше да види военен или полицейски хеликоптер, затова отначало елиминира дирижабъла. Нищо не можа да види, но това бе невъзможно, защото нито един хеликоптер на властите не би напуснал местопроизшествието, докато земята долу под него ври и кипи в яростен бой.
Знаеше начина на мислене на официалните представители на властта, когато са във въздуха. Обичаха да бръмчат наоколо с машините си, да докладват ситуацията и да изпълняват предварително набелязана процедура. Ако по тях бяха стреляли полицаи, всеки момент до тях щеше да се появи някой униформен идиот и с микрофон в ръка да ги подкани да се предадат. Тя щеше да пръсне тъпия му мозък, а машината му щеше да се срине в пламъци върху покрива на Гинза. Точно по този начин мислеха и действаха тия глупаци. Винаги бе успявала да ги надхитри.
Дали не беше дирижабълът? По-рано никога не бе обръщала внимание на дирижабъла — той просто бе част от небето над Токио, както облаците по време на дъждовния сезон, и затова никога не бе мислила за него — но сега съсредоточи вниманието си върху бавно стапящото се в далечината огромно съоръжение.
Невъзможно бе дори да се помисли, че полицаите ще се решат да стрелят по един от централните квартали в Токио, където се намираха резиденциите на някои от най-видните личности в страната, но временно бе забравила за фактора гайджин Фицдуейн. Той вече бе демонстрирал непогрешимия си усет към неочакваното и необичайното. Една въздушна засада от дирижабъла бе тактика точно в негов стил.
Ошима потрепери, като си представи значението на развихрилия се в градините на Ходама ад.
Този гайджин бе още жив.
Когато долетяха на мястото, тя бе успяла да зърне Намака, но от Фицдуейн нямаше и следа.
Сигурно е бил там. Бил е примамка. Но не беше ли по-близко до ума, че веднъж заложил капана, той ще се отдръпне и ще наблюдава събитията от по-безопасно място. Този гайджин бе дързък и явно не му липсваше смелост, но не беше глупак.