Практически нямаше начин да се предпазят от атака отзад. Видимостта от гондолата бе само напред и отстрани. В задната страна на гондолата бяха разположени двигателите, те бяха прибрани в отделение без прозорчета. Фицдуейн донякъде бе изненадан, че не ги атакуваха веднага изотзад, но явно обучението им не включваше нападение на дирижабли и сега те се запознаваха с особеностите на съоръжението по метода на пробата и грешката. Но все пак имаше неприятното чувство, че Яибо много бързо се учат.
— Полковник-сан — обади се пилотът с напрегнат глас, — ако трябва да разчитаме на успешни маневри, трябва да си намалим теглото.
Чу се гърмеж, когато Лонсдейл, наведен предпазливо навън, се опита да стреля назад.
— Хюго, ония се приближават отзад — каза той. — Вържи ме с нещо да мога да се подам повече и отново ще опитам. Мога да го направя.
Фицдуейн помисли малко и се опита да си представи с колко градуса щеше да намали Ал мъртвия ъгъл. Сигурно щеше да успее да изстреля два-три куршума, но хеликоптерът можеше просто да мръдне малко встрани и отново да излезе от обстрел.
Той втренчи тежък поглед в Лонсдейл. Бяха обсъждали и други възможности, но идеята на Ал с връзването определено си струваше да се обмисли.
Все пак той я отхвърли.
— Ще се придържаме към план В — каза той. — Пилотът иска да увеличим подемната тяга, затова когато кажа, изхвърляме — всичко, което е възможно. След това ще ни се удаде възможност, която по-добре да не изпускаме.
Лонсдейл се ухили.
— Това е най-ненормалната тактика, за която съм чувал — каза той, — но пък и ти си не по-малко ненормален човек.
Фицдуейн се усмихна.
— Хайде да не губим време тогава.
— Майк Бърджин и умрелия пилот също, нали? — попита Лонсдейл.
Фицдуейн се поколеба за момент и в същото време се чу глухото барабанене на куршумите по обшивката на двигателя. Ония отзад стреляха. Разбра, че е дошло време да свърши с това и че благородните жестове се обезсмисляха, ако терористите успеят. От друга страна пък…
— Не, докато не стане абсолютно необходимо — каза той и се обърна към пилота: — Сега! — изрева той.
Пилотът превключи и двата двигателя на вертикална тяга и едновременно с това изпусна половин тон вода от баласта под гондолата. В същото време Фицдуейн и Лонсдейл избутаха мъртвите тела на Шванберг и Чък Палмър през вратата. Последваха ги и останалите тежки предмети.
Съвременните дирижабли летят „тежко“. Това означава, че деветдесет процента от подемната им сила идва от хелия, с който е изпълнен балонът, а останалата подемна сила идва от аеродинамиката на самия балон и двигателите. Тази комбинация позволяваше на дирижабъла да се приземява много лесно, без да се налага изпускане на скъпия хелий. Скоростта на издигане зависеше именно от тази „тежка“ конфигурация.
Изхвърлянето на баласта и телата промени ситуацията драматично.
Дирижабълът, изгубил за няколко секунди около хиляда килограма от тежестта си, внезапно стана по-лек от въздуха. Освен това двата мощни двигателя порше не дърпаха вече напред, а право нагоре. Балонът излетя като ужилен в небето и веднага след това намали. Само за броени секунди вече се намираше над хеликоптера и малко зад него откъм дясната му страна.
Фицдуейн и Лонсдейл, подпрели оръжията си на прозорците на гондолата, се оказаха в отлична стрелкова позиция. Магнумът и баретата започнаха огъня едновременно. И двамата се целеха внимателно и стреляха, докато пълнителите се изпразниха, после взеха нови пълнители от Чифуне и заредиха отново.
Хеликоптерът реагира с изненадваща бързина и тъкмо бе започнал да се издига, когато първите откоси се забиха в него. Недовършената от пилота маневра постави машината даже в още по-уязвима позиция. Цялата дължина на хеликоптера бе пред очите на стрелците от дирижабъла и през проблясващия кръг на витлото ясно се виждаха и двигателят, и резервоарите.
Един от петдесеткалибровите изстрели удари витлото съвсем близо до оста и го раздроби. Хеликоптерът загуби управление и лудо се завъртя около себе си. Част от секундата по-късно един от резервоарите избухна и възпламени и другите. На борда се чуха още експлозии, които вече си бяха запазена марка само на Яибо. Подобните на маджун блокчета бяха неуязвими за автоматен огън, но един от изстрелите от огромния „Барет“ им бе подействал точно като детонатор.
Избухна ослепителнобял пламък на мощна експлозия и корпусът на хеликоптера се разцепи малко преди да падне във водата. Ударната вълна разтърси дирижабъла.