По повърхността нищо не показваше, че хеликоптерът изобщо е съществувал, с изключение на малко маслено петно, примесено с кръв и плуващи късове човешко месо.
Епилог
Токио, Япония, 15 юли
Фицдуейн почувства твърдата буца в гърлото си, докато се канеше да се сбогува с групата японци, наредили се пред него във VIP-чакалнята на токийското летище.
Това бе смешно — та той ги познаваше едва от няколко седмици — но ето на, буцата се надигаше. Създалите се връзки бяха силни и отношенията, подложени на проверка под въздействието на свръхекстремални ситуации, щяха да издържат изпитанието на времето. До края на живота си щеше да остане свързан с Япония и приятелите си тук.
Той се усмихна вътрешно, като забеляза, че редицата всъщност е оформена по старшинство. Бащата на Адачи, стегнат и изправен, приличаше много на загиналия си син. Йошокава-сан и неговата жена му напомниха за Камакура. Паяка, в пълна парадна униформа на зам.-началник на Токийската градска полиция, младият втори пилот на дирижабъла — инспектор Микио Уеда, който се бе държал забележително храбро под обстрел, набразденото от бръчки лице на сержант Акамацу от полицейския собая, сержант Ога и всички онези двайсет и трима мъже и жени, които бяха служили с него в различно време.
Просто чудесно бе, че Токио е толкова спокоен град. Разписанието за дежурствата при Токийското градско управление на полицията сега му изглеждаше далечно и лишено от смисъл понятие.
Чифуне не се виждаше никаква и много му липсваше. Но типично за нея, Танабу-сан си оставаше независима и изплъзваща се до самия край.
Обявиха полета и сякаш по даден от някого сигнал цялата редица извика три пъти:
— Банзай! Банзай! Банзай! — след това застиналите в сериозни изражения лица бавно и дълбоко се поклониха.
Фицдуейн, отрупан целият с подаръци, също се поклони. Редицата отново се поклони и той се поклони, после отново и отново и така сигурно щеше да продължи до безкрайност, докато една стюардеса от „Върджин Еърлайнс“ не се намеси тактично.
Със замъглено от емоции съзнание Фицдуейн закрачи към отделението за първа класа в предната част на самолета. На мястото му имаше красиво опакован пакет, но той не му обърна внимание, мислейки, че е на някой друг пътник, и започна да си слага нещата в багажника над седалките. После видя, че пакетът е надписан с неговото име.
Долови парфюма и уханието на тялото й още преди да чуе гласа й и през тялото му премина чувство на копнеж по нещо далечно и изгубено. Той се извърна. И ето я пред него — лъскава черна коса, гладка кожа, огромни очи, гърди, чийто вкус още усещаше върху устните си — самото въплъщение на любовта. Красива и изключителна жена. И загадъчна.
— Това е за Боти — каза тя. — Мека играчка, малък борец сумо. Мисля, че ще му хареса — Чифуне се поколеба. — Или е твърде голям за такива неща?
Фицдуейн си помисли за Боти и какво чувстваше, когато го прегръщаше, и внезапно усети огромно желание да си бъде пак вкъщи.
— Не — каза той. — Не е твърде голям за такива играчки. Само на три години е. И все още самият той е една голяма играчка.
Чифуне замълча и Фицдуейн остро почувства всичко онова, което не бяха успели да си кажат. Очите й се напълниха със сълзи и една от тях се търкулна по бузата й.
— Това е от спомените — каза тя.
Закъснял пътник мина покрай нея и я закачи, без да иска. Човекът се извини, но Фицдуейн забеляза трепването на Чифуне.
— Как е ръката? — попита той.
Раната не бе сериозна, но все пак не бе кой знае колко приятно преживяване.
— Минава — каза тя е лека усмивка, — но все още ме понаболява.
Фицдуейн с болка се сети, че самолетът ще отлети след съвсем малко време. Той зададе въпроса, който отдавна бе на устните му:
— Чифуне, и ти ли пътуваш?
Чифуне поклати глава.
— Исках да те изпратя сама, Хюго — отвърна тя и отново се усмихна през сълзи. — Чрез Коанчо такива дреболии, като да се качиш на борда на заминаващ самолет, могат много лесно да се уредят. Но вече трябва да тръгвам…
— Или ще те накарат сама да си пробиваш път — каза с пресилена усмивка Фицдуейн.
Изпитваше непреодолимо чувство на загуба, но разбра някак си, че повече нищо не бива да казва. Просто пристъпи напред и протегна ръце да я прегърне, но тя отстъпи назад.