Катлийн, останала сама с Фицдуейн за няколко секунди, обгърна врата му и се взря в лицето му. Бе забравила колко е едър. Изглеждаше блед и уморен, но радостен да се върне отново вкъщи и, помисли си тя, великолепен. Любимият и изглеждаше точно такъв, какъвто беше — боец до мозъка на костите си.
— Е, любими — каза тя закачливо, — как беше Япония? Вишневи цветове и гейши, а?
През съзнанието на Фицдуейн преминаха хиляди образи — много бързо, за да успее да ги различи — после изчезнаха и само Катлийн в ръцете му бе истинска.
Той се засмя.
— Много валеше — отвърна. — Ужасна мокротия. Чувствах се съвсем като у дома.
Бележки и благодарности на автора
Голям брой хора помогнаха за събирането на информацията, която лежи в основата на романа „Правилата на лова“. Ако сте любознателни по природа, един въпрос ви навежда на друг и едва след като си отговорите и на него, истинският мащаб на проблема ви се изяснява. Това е добре.
„Игрите на палача“ — първата книга, в която се появи Хюго Фицдуейн — беше вдъхновена от реални събития и по-специално от действителното обесване на един човек, на което се натъкна авторът. „Правилата на лова“ също се основава на реални събития, реални преживявания и реални институции. Тероризмът не е нещо, с което повечето от вас се сблъскват в ежедневието си, но той все пак съществува. А без професионалисти за борба с него светът би бил доста по-опасно място. В това няма съмнение.
В по-голямата си част действието в книгата се развива в Япония и в тази връзка бих искал да споделя една мисъл: Като всяка друга страна, и Япония си има своите проблеми, но може да научи на много неща нашия объркан свят. Разбира се, политическата й система съвсем не е идеална, но съдейки по личния си опит, авторът смята, че там има много талантливи и разумни хора, с които би трябвало да общуваме по-често. А що се отнася до това какво мисля по въпроса да напусна прогизналата от валежи Ирландия, за да отида в Япония в началото на дъждовния й сезон — е, Фицдуейн изразява съвсем точно искрените ми чувства…
Ако оставим настрана факта, че е вдъхновена от реалността, тази книга е художествена творба с всички произлизащи от това условности и би трябвало да се разглежда като такава.
Някои от хората, които имат принос за написването на този роман не могат да бъдат споменати заради тяхната безопасност. Е, това отразява състоянието на заобикалящия ни свят, но все пак им благодаря. А що се отнася до останалите, които бяха така любезни да помогнат по един или друг начин, на тях също благодаря.
Грешките, каквито и да са те, са мои. Но признателността ми е за вас.
Заключителна бележка: Посетителите на Токио трябва да имат предвид, че въпреки преживяванията на Хюго, Токио е забележително безопасен град. Токийското столично полицейско управление върши отлично работата си. Отидете там и се забавлявайте. Както направих аз.