— Тате! — каза калното момче невъзмутимо.
Фицдуейн отмаля от облекчение. Той бутна отново предпазителя на своя сиг и погледна калното дете.
— Кой си ти? — строго попита той.
— Тате! — извика калното момче. — Аз съм Питър Фиц… — после млъкна съсредоточено. Явно опитваше да прецени ситуацията. Имаше и проблем с произнасянето на фамилията. Изведнъж лицето му грейна: — Аз съм Боти — извика то.
Фицдуейн го вдигна и целуна. Малки кални ръчички обвиха шията му. Малко кално личице се притисна към неговото. Фицдуейн никога не беше свързвал ирландската кал с пълното щастие, но в този миг беше толкова щастлив и доволен, колкото изобщо можеше да бъде едно човешко същество.
Той мушна Боти под душа и когато оттам се появи едно познато тригодишно хлапе, двамата отидоха да се покиснат в голямата викторианска вана. През първите няколко минути, докато Фицдуейн лежеше отпуснат в приятната вода със затворени очи, Боти лежеше в прегръдката му. После неговата палава природа взе връх. Плъзна се от тялото на баща си и отиде да си играе във водата.
Минаха няколко минути. Фицдуейн се отпусна със затворени очи и почти заспа. Играта с крановете на водата беше забранена, а и този на горещата нарочно беше твърде стегнат, за да не може да го завърти, но малките ръчички се пребориха със студения месингов наконечник и съвсем тихичко напълниха една кана до половината. Момчето се изправи, предпазено от падане от някакъв несъзнателен рефлекс на бащините крака. То вдигна каната над Фицдуейн и започна да се кикоти.
Фицдуейн отвори очи точно когато ледената вода се изля отгоре му. Изпълненият му с негодувание вик се чу отвъд двойните врати и отекна в каменните коридори, после веднага беше последван от общия за баща и син пристъп на смях.
Полковник Шейн Килмара, когото само два дни деляха от генералски чин — въпреки противопоставянето на по-консервативните военни и безброй политици и общественици, с които се беше сблъсквал през годините — отвори капачето на часовника си и започна да отчита времето.
Докато се взираше в циферблата, самолетът се залюля отново и стомахът му се надигна към върха на черепа. Все още му се гадеше въпреки хапчетата против въздушна болест, но поне му беше спестен срамът от истинското повръщане. Ниското летене с бойна цел беше много добър начин за незабелязано проникване във въздушното пространство, но в модифицирания за специалните войски Локхийд С130 Комбат Талън — където функционалността имаше значително предимство пред удобството — човек трябваше да бъде готов за тежко пътуване толкова близо до земята или морето, или какъвто и да се случеше терен.
Ирландските рейнджъри бяха създадени като антитерористично подразделение още в средата на седемдесетте, веднага след бомбения атентат срещу британския посланик. Тогава управляващите политици се уплашиха, че ако не вземат някакви предпазни мерки, могат също да попаднат под прицел и това даде известно преимущество на основателя на новата организация. Килмара, който заради едно спречкване с ирландските власти беше служил в специалните войски в продължение на много години, се беше явил като най-подходящ кандидат за ръководител на новата военна част.
Цялата ирландска армия, заедно с готвачите и животните-талисмани, беше малка — с около тринайсет хиляди по-малка от една американска дивизия — и страдаше от хроничен недостиг на екипировка и провизии. Затова Килмара, чието подразделение беше в действителност доста добре екипирано благодарение на допълнителни специални фондове, беше станал първокласен специалист по муфтенето. Помагаше му и фактът, че беше нещо като легенда в общността на Западните специални сили, а същата тази общност беше един малък и подчертано личен свят, който имаше склонността да прехвърля националните граници под знамето на едно подходящо мото, предложено от Дейвид Стърлинг, основателя на SAS1: „Ако се нуждаеш от нещо, не се спирай пред бюрокрацията — намери начин да си го вземеш.“
Килмара не беше взел този Локхийд Комбат Талън — той принадлежеше всъщност на американските въздушни сили — а просто го беше наел заедно с високопрофесионалния му екипаж при една сложна уговорка с Делта. Той имаше склонност към изтънчено сложни бартерни сделки, защото тогава — съдеше от опит — никакъв бюрократ не можеше да ги разнищи. Далеч по-опростеното обяснение на тази уговорка беше, че на ирландците се даваше достъп до Комбат Талън и някои други неща срещу възможността Делта да тренира в Ирландия и по-специално с новия високоскоростен и тежковъоръжен БАТ — бързо атакуващ транспортьор — известен като Гънтрек.