Докато Киара стои на опашката, за да си купи топъл обяд, аз се отправям към масата на Рам. Възсядам стола с облегалката напред, докато Рам ме представя на приятелите си - всичките бели пичове, приличащи на клонинги. Те говорят за момичета, спорт и любимите си футболни отбори. Съмнявам се, че някой от тях може да оцелее и един ден в захарната фабрика в Мексико. Някои от моите приятели изкарват по-малко от петнайсет долара на ден. А часовниците на тези типове струват много повече от годишната им заплата.
Когато Рам отива да се нареди на опашката, Мадисън цъфва на масата ни.
- Здравейте, хора - поздравява тя. - Този уикенд родителите ми са извън града. В петък вечер вдигам купон и ако искате, всички може да дойдете. Само не казвайте на Рам.
Мадисън бърка в чантата си и вади гланц за устни. Няколко пъти потапя четчицата в течността, после издува устни и раз- мазва гланца. Тъкмо когато си мисля, че е свършила, устните й образуват идеално „О“ и тя започва бавно да върти четчицата. Проверявам дали някой друг наблюдава това еротично шоу. Естествено, двама от приятелите на Рам са спрели да говорят и изцяло са се съсредоточили върху Мадисън и специалния й талант. Рам се връща на масата и изцяло се фокусира върху парчето пеперони.
Мадисън примлясва с устни и отново привлича вниманието ми към нея.
- Карлос, нека ти дам моето инфо - измърква тя, вади химикалка и хваща ръката ми.
Като истински художник започва да изписва телефонния номер и адреса си върху ръката ми над татуировките. Когато свършва, тя ми помахва с пръсти и отива да седне при приятелките си.
Отхапвам от сандвича и оглеждам столовата, търсейки Киара - анти-Мадисън. Тя седи с едно момче с рошава руса коса, почти закриваща лицето му. Пичът е приблизително с моя ръст, с моето телосложение. Дали й е гадже? Ако е, ми е жал за него. Киара е от тези момичета, които очакват пълно покорство от гаджето си и да им целуват задника.
Моето тяло и ум не са пригодени за покорство и по-скоро ще ме видите мъртъв, отколкото да целувам нечий задник.
4
Киара
- Е, как мина денят ти като училищен екскурзовод? - пита мама на вечеря. - Знам, че сутринта го очакваше с нетърпение.
- Не много добре - отвръщам и подавам трета салфетка на по-малкия ми брат, защото цялото му лице е изплескано със сос за спагети.
Замислям се за края на осмия час, когато отидох в класа на Карлос и установих, че той вече си бе отишъл.
- Карлос два пъти ме заряза.
Татко, психолог, който смята, че хората са екземпляри, които трябва да бъдат анализирани, мръщи вежди, докато си сипва втора порция от зеления грах.
- Зарязал те е? И защо ще го прави?
Хм...
- Защото мисли, че е прекалено велик, за да го придружава някой в училище.
Мама потупва ръката ми.
- Да зарежеш училищния си екскурзовод, изобщо не е велико, но бъди търпелива с него. Той е нов в училище. Не му е лесно.
- Майка ти е права. Не го съди прекалено строго, Киара - казва татко. - Той навярно се опитва да си намери мястото. Алекс се отби в кабинета ми след занятията и двамата дълго поговорихме. Горкото дете. Той е само на двайсет, а вече е отговорен за един седемнайсетгодишен младеж.
- Защо не поканиш Карлос на гости утре след училище? - предлага мама.
Татко сочи с вилицата към нея.
- Отлична идея.
Сигурна съм, че последното, което Карлос иска, е да дойде у дома. Той съвсем ясно ми даде да разбера, че ще понася компанията ми тази седмица само защото е принуден. След като работата ми като училищен екскурзовод приключи в петък, той навярно ще вдигне купон, за да го отпразнува.
- Ами не зная.
- Покани го - настоява мама, без да обръща внимание на колебанието ми. - Ще направя курабийки с портокалов мармалад по новата рецепта, която Джоуни ми даде.
Не съм сигурна дали Карлос е ценител на курабийки с портокалов мармалад, но...
- Ще го попитам. Но не се изненадвайте, ако каже „не“.
- По-добре ти не се изненадвай, ако той каже „да“ - заявява татко, оптимист както винаги.
На следващата сутрин, докато придружавам Карлос към класната стая през междучасието между третия и четвъртия час, най-после събирам достатъчно смелост, за да попитам:
- Искаш ли да дойдеш у дома след училище?
Веждите му отхвръкват нагоре.
- Да не би да ме каниш на среща?
Стискам зъби.
- Не се и надявай.
- Добре, защото не си мой тип. Харесва ми моите жени да са секси и глупави.
- Ти също не си мой тип - озъбвам се аз. - Аз харесвам моите момчета да са умни и забавни.
- Аз съм забавен.
Свивам рамене.
- Може би съм твърде умна, за да разбера шегите ти.