- Тогава защо ме каниш у вас?
- Мама... ще изпече курабийки. - Сгърчвам се, щом думите излизат от устата ми. Кой кани момче на курабийки? Може би брат ми, но той е в детската градина. - Това не е среща или нещо подобно - изтърсвам, в случай че той си мисли, че тайно се опитвам да го свалям. - Просто... курабийки.
Ще ми се да върна назад целия този разговор, но това е невъзможно.
Стигаме до вратата на класната му стая, а той все още не е отговорил.
- Ще си помисля - заявява Карлос и ме зарязва сама насред коридора.
Ще си помисли? Като че ли, идвайки у дома, той прави голяма услуга на мен, а не обратното?
В края на деня, когато стоим пред нашите шкафчета и аз се надявам, че е забравил за поканата, той се привежда към мен и пъха ръце в джобовете.
- Какви са курабиите?
От всички въпроси на света защо трябваше да зададе точно този?
- Портокалови - отвръщам. - С портокалов мармалад.
Той се наклонява по-близо, като че ли не съм го казала достатъчно високо или ясно.
- Портокалов какво?
- Мармалад.
- Ъ ?
- Мармалад.
Съжалявам, но няма никаква възможност да се произнесе красиво думата „мармалад“, а с всички тези букви „м“, наблъскани толкова близо една до друга, звучи глупаво. Поне не заекнах.
Той кима. Виждам, че се опитва да остане сериозен, но не му се удава. Прихва от смях.
- Може ли да го кажеш още веднъж?
- За да ми се подиграваш?
- Si. Това стана главната цел в живота ми. Ти просто си лесна мишена.
Затръшвам вратата на шкафчето.
- Смятай се за официално непоканен.
Отдалечавам се с гневна крачка, но после си спомням, че съм оставила всичките си домашни задания в шкафчето, и трябва да се върна. Отварям вратичката, грабвам набързо три учебника, които ще са ми нужни, пъхам ги в раницата и се отправям към изхода.
- Ако бяха с шоколадова глазура, можеше и да дойда - подвиква той след мен и се смее.
Тък ме чака пред паркинга за учениците от горните класове.
- Защо се забави толкова?
- Карах се с Карлос.
- Пак ли? Слушай, Киара, днес е едва вторник. Очакват те още три дни с него. Защо не зарежеш цялата тази история с училищния екскурзовод и не приключиш с това мъчение?
- Защото той точно това иска - отвръщам, двамата се качваме в моята кола и аз потеглям от паркинга. Не желая да му доставя удоволствието постоянно да ме разиграва и да се мисли за много умен. Той е толкова непоносим.
- Трябва да има начин да го накараш да си изяде думите.
Думите на Тък ми подсказаха блестяща идея.
- Това е! Тък, ти си гений! - възкликвам ентусиазирано. Правя рязък обратен завой.
- Къде отиваме? - пита Тък и сочи зад нас. - Къщата ти е натам.
- Първо ще напазаруваме в супермаркета и в железарията на Макгукин. Трябват ми продукти за шоколадови курабийки с шоколадова глазура.
- Откога започна да печеш? - диви се Тък. - И защо точно шоколадови курабийки с шоколадова глазура?
Дарявам го със закачлива усмивка.
- Ще ги използвам, за да накарам Карлос да си изяде думите.
5
Карлос
В сряда излизам от училище, за да отида в автосервиза и да се срещна с Алекс. Тъкмо пресичам улицата и червеният мустанг на Мадисън спира до мен. Мадисън Стоун е зад волана и прозорците на колата са спуснати. Когато приближавам, тя ме пита къде отивам.
- В автосервиза на Макконъл, там работи брат ми - осведомявам я. Той ми беше казал, че мога да му помогна и да заработя малко налични.
- Скачай. Ще те закарам.
Мадисън нарежда на приятелката си Лейси да се премести отзад и аз се настанявам на пасажерската седалка до нея. Никога досега не съм живял на място, където да не те преценяват по цвета на кожата или по големината на банковата сметка на родителите ти, затова съм нащрек от внезапния интерес на Мадисън към мен. По дяволите, аз пуснах в ход целия си чар пред Киара преди часа на Тежката Шеви, а тя дори не мигна, нито понечи да разтвори стиснатите си устни. Всичко, което получих, бе отвратена въздишка.
Макар че вчера тя ме покани на курабийки. При това с портокалов мармалад. Кой, по дяволите, кани някого на гости на курабийки с портокалов мармалад? Обаче най-смешното е, че мисля, че тя беше сериозна. Днес тя ме развежда от клас в клас, без да ми продума нито дума. Аз дори на няколко пъти я подкачих, опитвайки се да я накарам да говори, но тя не се хвана на въдицата.
Мадисън въведе адреса на Макконъл в джипиеса.
- И така, Карлос - подхваща Лейси, привеждайки се между седалките, когато Мадисън потегля. Тя ме потупва по рамото, сякаш не съм я чул. - Вярно ли е, че са те изключили от предишното ти училище, защото си набил някого?