Аз съм в това училище едва от три дни, а хората вече юпо- карстват за мен.
- Всъщност бяха трима и един питбул - шегувам се аз, но момичето явно го взема на сериозно, защото отваря смаяно уста.
- Леле! - Тя отново ме потупва. - В Мексико позволяват ли кучета в училище?
Лейси е по-тъпа от бурито1 без боб.
- О, да. Но само питбули и чихуахуа.
- Няма ли да е жестоко, ако мога да доведа Пудълс в училище! - Тя отново ме потупва по рамото. Изкушавам се да я потупам поне сто пъти, за да разбере колко е дразнещо. - Пудълс е моят лабрадудел.
Какво, по дяволите, е лабрадудел? Каквото и да е, обзалагам се, че питбулът на братовчедка ми Лана може да изяде Пудълс за обяд.
- Значи, този, който те е довел в училище в понеделник, за да те запише, е бил брат ти? - пита Мадисън.
- Аха - отвръщам, докато влизаме в паркинга пред автосервиза.
- Приятелката ми Джина ми каза, че ви е видяла двамата в администрацията.
Родителите ти извън града ли са?
- Аз живея с брат ми. Останалата част от семейството ми е в Мексико. - Нямам намерение да разказвам историята на живота си, как баща ми е загинал при една наркосделка, когато съм бил на четири, и как mi ‘ата на практика ме е изритала от вкъщи и ме е изпратила тук.
Мадисън изглежда шокирана.
- Ти живееш с брат си? Без родители?
- Без родители.
- Голям си късметлия - обажда се Лейси. - Моите родители постоянно са наоколо, а сестра ми е пълна откачалка, но аз през повечето дни се спасявам при Мадисън, защото тя е едно дете, а нейните старци никога не са у дома.
Мадисън я поглежда в огледалото за обратно виждане. При споменаването на родителите й тя застива за миг, после отново се усмихва.
- Те постоянно пътуват - обяснява тя, докато нанася още гланц върху устните си. - Но на мен ми харесва, защото мога да правя каквото поискам, без никакви правила.
Имайки предвид, че моят живот е пълен с хора, които се опитват да го управляват, нейният ми звучи bиепо1./Добре, добър. /
- Боже, двамата с брат ти си приличате като близнаци! - възкликва Лейси, когато Алекс приближава към мустанга.
- Не виждам никаква прилика - отвръщам и отварям вратата. Мадисън и Лейси също слизат от колата. Да не би да очакват да ги представя? Двете стоят пред мен с безупречните си бели кожи, а гримът им блести на слънцето. - Благодаря, че ме докарахте - промърморвам аз.
Те ме прегръщат. Мадисън ме притиска по-силно. Това определено е знак, че се интересува от мен.
Виждам, че Алекс не е съвсем наясно какво правя с тези две мадами. Аз прегръщам Мадисън и Лейси през раменете.
- Хей, Алекс, това са Мадисън и Лейси. Те са двете най-го- тини момичета в гимназията „Флатайрън“.
Момичетата кимат на Алекс и му отправят блестящите си усмивки. Комплиментът им харесва, макар да мисля, че те от- лично знаят колко са готини и не е нужно да им се напомня.
- Благодаря, че сте докарали брат ми - изрича Алекс, после се обръща и влиза вътре.
След като момичетата заминават, аз го последвам в автосервиза. Заварвам го наведен над предната броня на един сув, който очевидно наскоро е катастрофирал.
- Ти сам ли си тук? - питам аз.
- Аха. Помогни ми да сваля това нещо - нарежда той и ми подхвърля кръстата отвертка.
Двамата с Алекс някога работехме заедно в автосервиза на братовчед ни Енрике. Моят брат и братовчед ми са ме научили на всичко, което знам за колите, а това, което не ме научиха, усвоих сам, докато разглобявах раздрънканите таратайки в задния двор на сервиза.
Пъхвам се под капака на сува и започвам да отвинтвам гайките. Звукът от удрянето на метал в метал отеква в помещението и за секунда имам чувството, че отново съм в Чикаго при Енрике.
- Мили момичета - подмята брат ми саркастично, докато работим рамо до рамо.
- Да, знам. Мислех си дали да не поканя и двете на годишния бал. - Пъхам отвертката в задния джоб. - О, и преди да съм забравил, вчера Киара ме покани на курабийки.
- Защо не отиде?
- Като подминем факта, че не исках, тя отмени поканата.
Алекс пренасочва вниманието си от бронята към мен.
- Моля те, не ми казвай, че си се държал като пълен pendejo 1 с нея.
- Просто малко се позабавлявах, това е всичко. Следващият път, когато ми уреждаш бавачка, се постарай да не е такава, която облича безформени тениски с тъпи лозунги върху тях. Киара ми напомня на един пич, когото познавах в Чикаго, Алекс. Аз дори не съм сигурен, че тя е момиче.
- Искаш ли да ти го д-д-докажа? - прозвучава от прага гласът на бившата ми екскурзоводка.
О, по дяволите!
6
Киара
- Да - отвръща Карлос развеселено, с предизвикателно изражение. - Докажи го.