Това не е по моята част.
- Да отидем някъде на по-уединено място - предлагам на Мадисън, когато тя плъзва ръка, за да погали чатала ми през дънките.
Тя цупи устни около минута, сетне изпълзява от скута ми и протяга ръка.
- Да вървим.
Нощта напредва прекалено бързо. Предпочитам малко да се поохладя, а в едно ъгълче на съзнанието ми изплува предупреждението на Рам за Мадисън, но тя грабва ръката ми и ме дръпва от дивана.
- Вие двамата, забавлявайте се - подвиква Ник след нас.
Две минути по-късно влизаме в голяма стая с огромно легло до стената.
- Това твоята стая ли е? - питам аз.
Мадисън клати глава.
- На родителите ми е, но те рядко се задържат у дома. В момента са във Финикс. - Долавям горчиви нотки в гласа й и съм сигурен, че да се въргаля в леглото им с мъж, е един вид отмъщение.
Дали да й кажа, че предпочитам да го направя на пода, вместо в леглото на родителите й?
- Да отидем в твоята стая - предлагам аз.
Тя клати глава и ме придърпва по-близо до леглото.
- Какво ти каза Рам за мен? - пита тя.
- В момента ми е трудно да мисля за това - отвръщам. - Аз съм не по-малко надрусан от теб.
- Само се опитай и си спомни. Спомена ли ти защо скъсахме? Защото, ако го е направил, вината не беше моя. Искам да кажа, че не е, като да съм знаела това, което той е знаел, а освен това не знаех какво правя. А дори и да съм знаела, то не е, защото знаех, че той е знаел. Иначе майка му никога нямаше да разбере за това и да арестува всички ни.
Главата ме заболява само като я слушам.
- Добре - кимам. Нищо не разбирам от бръщолевениците й, но предполагам, че един отговор „добре“ покрива всички бази. Или поне се надявам.
- Наистина ли? - пита тя и се усмихва.
Ъ? Нямам шибано понятие за какво говоря. Или за какво тя говори.
Тя ме прегръща яко, нейните chichis се притискат силно към гърдите ми. Надявам се, че няма да се спукат от натиска.
Представата за спукани chichis ме ужасява. И мислите ми се отплесват към Киара и как изглежда тя под онези широки тениски. За секунда ми хрумва, че непознатото тяло на Киара е много по-секси от това на Мадисън, което тя всеки ден излага на показ.
Стискам очи. Какви глупости мисля? Киара не е секси. Тя ме дразни и предизвиква много повече, отколкото собственото ми семейство.
- Казах ли ти какво направи Киара с шкафчето ми? - питам, без да се усетя.
Мадисън ме бута върху леглото.
- Изобщо не ми дреме за Киара. Престани да говориш за друго момиче, когато си тук с мен. - Тя е права. Трябва да спра да говоря за Киара. Аз обичам лесните неща, а Киара не е от тях. Но Мадисън е.
Преди да се усетя, двамата се разгорещяваме в леглото на родителите й. Тя е отгоре ми, косата й се стеле върху лицето ми. Мисля, че част от косата й попада в устите ни, докато се целуваме, но тя, изглежда, не забелязва. Аз забелязвам. Тя се отдръпва.
- Искаш ли да го направим? - бъбри завалено.
Разбира се, че искам. Но когато поглеждам настрани и виждам родителите й да ни се усмихват от снимката върху нощното шкафче, прозрението ме цапардосва. Тя не ме иска заради мен самия - тя ме иска, защото съм надрусан гангстер, пълна противоположност на момчето, с което родителите й искат тя да излиза.
Но да си казвам, че съм гангстер, е едно, а да се държа като такъв - съвсем друго.
- Трябва да вървя - казвам й.
- Почакай. О, не. Не се чувствам добре. Мисля, че ще повърна. - Тя скача, изтичва в банята и се заключва. Секунда по-късно оттам се чуват звуци от повръщане.
Чукам на вратата.
- Имаш ли нужда от помощ?
-Не.
- Отвори вратата, Мадисън.
- Не. Доведи Лейси.
Изпълнявам желанието й и след малко Лейси и група други момичета се втурват в стаята, за да помогнат. Аз стоя до вратата и ги наблюдавам как се суетят край Мадисън, сякаш наистина е болна, а не повръща, задето се е напила и надрусала.
След като стърча двайсетина минути там, без никой да ми обръща внимание, и се уверявам, че Мадисън е в сигурни ръце, решавам, че купонът ми стига. Отвън вадя ключовете на Бритни с ключодържателя във форма на розово сърце. Паля двигателя и подкарвам по алеята, но когато поглеждам и виждам, че линиите на шосето се размиват пред очите ми, разбирам, че не мога да шофирам. Прекалено съм надрусан, прекалено съм пиян или и двете.
Мамка му. Имам две възможности. Да се върна в къщата иа Мадисън и да намеря къде да преспя или да пренощувам в колата.
Дори не се замислям.
Натискам бутона да спусна седалката и затварям очи, надявайки се, че на сутринта ще мога да разбера какво всъщност се е случило тази нощ.