Пулсът ми лудешки забива, когато той ме нарича „синко“. Искам да се хвърля отгоре му, но той държи откачено куче, което може да насъска срещу мен. Макар да се мисля за корав иич, определено знам, че едно обучено психясало полицейско псе може да разръфа задника ми.
Вадя вещите си от раницата една по една. Подреждам ги в права линия.
Един молив.
Две химикалки.
Една тетрадка.
Един учебник по испански.
Една кутия с кока-кола.
Кучето отново започва да лае. Я чакайте малко, не съм слагал кутия с кока-кола. Това е фалшива кока-кола с...
Пакет с трева. Голям пакет. И...
Един пакет, пълен с бели и сини хапчета.
- Това не е мое - заявявам аз.
- На кого е тогава? - пита директорът. - Кажи ни имена.
Сигурен съм, че е на Ник, но няма да го изпортя. Ако съм научил нещо в Мексико, то е да не си отваряш устата. Никога. Дори и да не давам пет пари за Ник, аз ще поема вината, независимо дали ми харесва, или не.
- Не знам никакви имена. Тук съм само от седмица. Не ме тормозете.
- Ние не те тормозим. Ти си на територията на училището, а това е престъпление - заявява един от полицаите, оглеждайки татуировките ми. Взема пакетите от директора, после показва този с хапчетата. - Това е оксиконтин1. А това за нас е - той отваря пакета с тревата - достатъчно количество марихуана, за да предположим, че ти не само я пушиш, но я продаваш.
- Разбираш ли какво означава това, Карлос? - пита директорът.
Аха, знам какво означава. Означава, че Алекс ще ме убие.
12
Киара
Когато узнавам, че Карлос е арестуван, действам инстинктивно и тутакси се обаждам на татко. Той казва, че ще се позвъни на Алекс и ще разбере какво се е случило и къде са отвели Карлос.
У дома мама ме посреща на вратата.
- Баща ти каза, че скоро ще се прибере с новини за Карлос.
- Значи, знаеш какво се е случило.
Тя кима.
- Алекс е казал на баща ти, че Карлос продължава да настоява, че наркотиците не са негови.
- Алекс вярва ли му?
Мама въздъхва и аз знам, че тя иска да ми съобщи добри новини.
- Той се съмнява.
Татко се прибира у дома. Косата му е разрошена, сякаш безброй пъти е прокарвал ръка през нея.
- Време е за семеен съвет.
Когато цялото семейство се събира във всекидневната, татко се прокашля.
- Какво ще кажете, ако Карлос остане да живее у дома до края на учебната година?
- Кой е Карлос? - пита Брандън в пълно неведение.
- Брат е на един от моите бивши студенти. И един от приятелите на Киара. - Татко мести поглед от мен към мама. - Оказва се, че там, където в момента живее, е само за студенти. А тъй като Карлос не е студент в университета, съдията постановил, че е против правилата да продължава да живее там.
- Аз ще имам брат? Супер! - крещи Брандън. - Той може ли да спи в моята стая?
Можете да ни купите легла на два етажа и всичко останало.
- Не се въодушевявай толкова, Брандън. Той ще се настани в жълтата стая - казва татко на брат ми.
- Как го преживява Карлос? - пита мама.
- Не знам. Мисля, че под цялата тази бунтарска външност се крие едно добро хлапе, което ще разцъфти в позитивна атмосфера, сред домашно обкръжение без наркотици. Аз бих искал да помогна, ако всички сте съгласни. Пред него има две възможности: или да живее в нашия дом, или да се върне в Мексико. Алекс каза, че е готов да направи всичко, за да го задържи тук.
- Аз нямам нищо против да остане тук - заявявам, осъзнавайки, след като го изричам, че е истина.
Всеки заслужава втори шанс.
Татко поглежда към мама, която протяга ръка и наклонява главата му към своята.
- Моят съпруг смята да спаси света, хлапе по хлапе, така ли?
Той й се усмихва.
- Ако това е, което е необходимо.
Тя го целува.
- Ще проверя дали има чисти чаршафи на леглото в стаята за гости.
- Оженил съм се за най-прекрасната жена на света - казва й татко. - Ще се обадя на Алекс и ще му кажа, че всичко е уредено и сме съгласни Карлос да остане у дома - добавя той развълнувано. - В понеделник отново ще се срещнем със съдията. Ще настоявам да го включат в специалната програма във „Флатайрън“, вместо да го изключват.
Наблюдавам как татко излиза от всекидневната и се отправя към кабинета.
- Той е на мисия - казва мама. - В очите му блестят онези искри, както когато е изправен пред предизвикателство.
Надявам се, че тези искри няма да угаснат, защото имам чувството, че търпението на татко - което може да се сравни с това на светец - ще бъде подложено на голямо изпитание.
13
Карлос
- Просто ме изпрати обратно в Чикаго и приключи с мен - казвам на Алекс в неделя сутринта, след разговора по телефона с mi ‘ата. Алекс ме застави да й кажа какво става. Когато полицията ме изведе с белезници от училището, на мен ми беше все едно. Не ме трогна и появата на брат ми, който пристигна в полицейския участък със загрижено и разочаровано изражение на лицето. Но разговорът с мама, да я слушам как плаче и пита какво се е случило с нейното ninito / детенце/, направо ме довърши.