Когато излиза Киара, познатото й лице ми носи колкото облекчение, толкова и раздразнение. В една и съща сутрин смених комбинацията на шкафчето й, закопчаха ме с белезници и ме хвърлиха в пандиза. Само за броени часове животът ми яко се прецака - от забавление към пълна издънка.
Светлокестенявата коса на Киара е прибрана назад, а тя е облечена в дънкови шорти и торбеста зеленикава тениска с цвят на повръщано. Тя със сигурност не се е нагласила за пристигането ми. Дори бузата и ръцете й са оплескани с нещо кафяво като пръст или грес.
Редом с Киара е брат й. Сигурно е бил случайна грешка или късно планиран, защото според мен още е в детската градина. Хлапето е мърляво донемайкъде. По цялата му брадичка са размазани остатъци от шоколад.
- Това е съпругата ми Колин - казва Уестфорд и сочи слабата жена до него. - А това е синът ми Брандън. Разбира се, пече познаваш дъщеря ми Киара.
Професорът и жена му са облечени в еднакви бели ризи ча голф. Направо си ги представям как през уикендите играят голф в тузарски кънтри клуб. Брандън с пълен успех би могъл да се снима във филми или реклами - той е толкова вбесяващо жизнерадостен, че ръцете те засърбяват да му дадеш някакво успокоително, за да го приспиш.
След като Бритни и Алекс се ръкуват със съпругата на професора и децата им, Киара приближава към мен.
- Добре ли си? - пита тя толкова тихо, че едва я чувам.
- Добре съм - промърморвам. Не желая да говоря за ареста и как ме откараха на задната седалка на патрулката в полицейския участък.
Дявол да го вземе, това е неловко. Малкото хлапе, Брандън, ме дърпа за крачола.
Целите му пръсти са нацапани с разтопен шоколад.
- Играеш ли футбол?
- Не. - Поглеждам към Алекс, който, изглежда, не забелязва или не му пука, че малката напаст съсипва дънките ми.
Госпожа Уестфорд се усмихва и дръпва Брандън настрани от мен.
- Карлос, защо не отделиш няколко минути да се настаниш, а после ела в задния двор да обядваме. Дик1, заведи Карлос на горния етаж и му покажи стаята и банята.
Дик? Клатя глава. Професорът няма нищо против да го наричат Дик! Ако аз се казвах Ричард, щях да приема Ричард или Рич... но не и Дик. По дяволите, дори щях да се съглася на Чард.
Грабвам сака си.
- Карлос, последвай ме - подканва ме Уестфорд. - Ще те разведа наоколо. Киара, защо не покажеш на Алекс и Бритни колата си?
Останалата банда поема след Киара, докато аз се тътря след професор Дик.
- Това е нашият дом - осведомява ме Уестфорд. Както очаквах, отвътре е също толкова внушително, колкото и отвън. Къщата не е толкова голяма като тази на Мадисън, но все пак е по-голяма от всички, в които съм живял. В коридора висят големи картини. Върху стената над камината е поставен приличен телевизор с плосък екран. - Чувствай се като у дома си.
Да бе, как не. Това е толкова мой дом, колкото и Белият дом.
- Тук е кухнята - продължава той и ме въвежда в простор- на стая с огромен хладилник металик и модерна техника в същия тон. Плотовете са черни, по тях блещукат малки частички, които приличат на вградени диаманти. - Ако искаш нещо от хладилника или килера, си вземай спокойно. Не е нужно да искаш разрешение.
След това го следвам по покритата с килим стълба.
- Някакви въпроси досега? - пита професорът.
- Имате ли карта на това място? - интересувам се на свой ред.
Той се смее.
- За два дни ще запомниш разположението.
Да се обзаложим ли?
Усещам приближаването на яко главоболие и жаждата да бъда някъде, където не е нужно да се преструвам на превъзпитан младеж, живеещ в минипалат с момичето, което облепи шкафчето ми с курабийки с магнити, и досаден изтърсак, който мисли, че всички мексиканци играят футбол.
На горния етаж, в дъното на коридора, се намира спалнята на родителите. Завиваме зад ъгъла и Уестфорд сочи една от стаите.
- Това е стаята на Киара. Отсрещната врата, редом със стаята на Брандън, е банята, която ще делиш с децата. - Надниквам в банята, в която има два умивалника един до друг.
Той отваря вратата, която е до стаята на Киара, и с жест ме кани да вляза.
- Това е твоята стая.
Оглеждам това, което ще бъде моята спалня. Стените са боядисани в жълто, а на прозорците висят пердета на точки. Прилича на шибана момичешка стая. Чудя се дали ще остана тук достатъчно дълго, че да се наложи да си сменям пола върху личната карта. До едната стена има бюро, редом с дрешник, от другата страна е поставен скрин, а край прозореца е разположено легло, застлано с жълта покривка.