Магазинът на мама е много популярен сред местните хора. Аз работя там през почивните дни, разпределям чая в торбички, приемам новите доставки и лепя етикети върху керамичните чайници. Дори й помагам със счетоводството, особено когато сметките й не излизат и трябва да открие къде е сбъркала. В нашето семейство аз съм откривателят на грешки, особено когато става дума за счетоводни документи.
Помагам да се сервира салатата. Всъщност аз сама измислих рецептата и пазя дресинга в тайна и дори родителите ми не знаят как се прави. Приготвям я от спаначени листа, орехи, синьо сирене, сушени червени боровинки... и „специалния, тайния сос на Киара“, както мама го нарича. Когато я изнасям на двора, подавам купата на Карлос.
Той надзърта вътре.
- Какво е това?
- Салата.
Той отново поглежда.
- Това не е маруля.
- Това е с-спанак. - Млъквам, защото усещам как езикът ми надебелява.
- Просто я опитай - казва му Алекс.
- Няма нужда някой да ми казва какво да правя - скастря го Карлос.
- Карлос, в хладилника има маруля - чурулика мама. - Ако искаш, мога набързо да ти приготвя салата с маруля.
- Не, благодаря - мърмори гостът ни.
- Аз бих искала малко салата - обажда се Бритни и сочи купата, за да й я подам. Не съм сигурна дали наистина иска спаначена салата, но тя се опитва да отвлече вниманието от Алекс и Карлос.
Поглеждам към татко. Той се е втренчил в Карлос. Навярно се пита колко време ще е нужно на Карлос да се отпусне и да започне да ни се доверява. Проблемът е, че аз не съм уверена, че Карлос някога ще престане постоянно да е нащрек, особено след като беше арестуван.
- Знам, че си тук поради смекчаващи вината обстоятелства - казва мама на Карлос, докато предава подноса със сандвичите със сьомга. - Но ние се радваме да ти предложим нашия дом и приятелство.
Татко забива вилица в сандвича си.
- През уикенда Киара ще те разходи из Боулдър. И ще те запознае с приятелите си.
Нали така, скъпа?
- Разбира се - отвръщам, макар че „приятелите ми“ включват само Тък. Аз не обичам да се движа с големи компании. Тък е гей, но е най-добрият ми приятел и е такъв от първата година в гимназията, когато Хедър Харт и Мадисън Стоун ми се присмяха в часа по английски, когато учителят ме извика на дъската пред целия клас да прочета на глас „Повест за двата града“. Не само че се изложих със заекването ми, но Дикенс сигурно се е обърнал в гроба, задето така изопачих думите му. Млъкнах, щом ги чух да се смеят, избягах у дома и не излязох от стаята, докато Тък не дойде и не ме застави да изляза пред света. В петък, в часа на господин Фюри, си спомних онзи ден.
- Мисля, че сандвичите са недопечени. Месото е розово - казва Карлос, втренчен в кулинарното творение на мама.
- Това е риба - осведомявам го. - Сьомга.
- Има ли кости?
Клатя глава.
Той взема едно хлебче от подноса, оглежда го, сетне свива рамене. Предполагам, че не е свикнал от сандвича му да стърчат разни треволяци.
- Утре съм на работа, но ако искаш, Киара може да те заведе в супермаркета - предлага мама. - Така можеш да избереш каквото ти харесва.
- Обичаш ли да спортуваш, Карлос? - пита го Брандън.
- Зависи.
- От какво?
- Какъв е спортът. Не гледам тенис или голф, ако това имаш предвид.
- Не говоря да гледаш спорт, глупчо - присмива му се Брандън. - Имам предвид да го играеш. Моят най-добър приятел Макс играе американски футбол, а е на моята възраст.
- Браво на него - заявява Карлос и отхапва от сандвича със сьомга.
- Ти играеш ли футбол? - не мирясва Брандън.
-Не.
- Бейзбол?
-Не.
Брандън е набрал скорост и няма да спре, докато не получи отговора, който търси.
- Тенис?
- Определено nada / нищо, в случая: „не“/.
- Тогава какъв спорт играеш?
Карлос оставя сандвича. О, не. В очите му лумват бунтар- ски пламъчета, когато отговаря:
- Хоризонтално танго.
Мама и Бритни се задавят с храната.
- Карлос - изрича баща ми с предупредителен тон, запазен за екстремни ситуации.
- Танците не са истински спорт - отсича Брандън, нехаещ за шока на останалите около масата.
- Спорт е, когато аз го правя - възразява Карлос.
Алекс става и процежда през стиснати зъби.
- Карлос, ела да поговорим. Насаме. Ahora1./ Сега, веднага/
Алекс влиза в къщата. Не съм сигурна, че Карлос ще го последва. Той се колебае, после столът му изскърцва върху плочките на двора и се запътва вътре. О, това определено не отива на добре.
Бритни се хваща за главата.
- Моля ви, кажете ми, когато спрат да се карат.