Брандън извръща към татко големите си невинни очи.
- Тате, ти знаеш ли как се танцува хоризонтално танго?
15
Карлос
- Удоволствие ли ти доставя да се държиш като pendejo? - пита брат ми, когато се озоваваме в кухнята, далеч от ушите на gringos1.
- Ъ... аха. Имах най-добрият учител. Нали, Алекс?
След като баща ни беше убит, когато бях на четири, от шестгодишен Алекс е мъжът в семейството. Той може и да е по-голям от мен, но аз нямах никой друг, от когото да вземам пример.
Брат ми се обляга на кухненския плот и скръства ръце пред гърдите.
- Ето как стоят нещата: теб те заловиха с наркотици. Пет пари не давам дали са били твои, или не - ти си този, когото закопчаха. Така че се стегни и живей тук, без да мърмориш и да създаваш проблеми, иначе ще те изпратят в изправителен дом за престъпници, където ще следят всяка твоя стъпка. Кое от двете предпочиташ?
- Защо не мога да се върна в Чикаго? Там имаме роднини. Старите ми приятели са там.
- Не е вариант. - Преди да успея да възразя, Алекс продължава: - Не искам да се забъркваш с „Кървавите латиноси“. Освен това Дестини не те чака, ако на това се надяваш.
Двамата с Дестини скъсахме в деня, когато семейството ми опакова багажа и се премести в Мексико. Тя заяви, че няма смисъл да поддържаме връзка от разстояние, след като има вероятност никога повече да не се видим отново. Истината е, че ако не беше Алекс, ние никога нямаше да напуснем Чикаго. А ако никога не бяхме заминали от Чикаго, с Дестини щяхме завинаги да сме заедно и аз нямаше да бъда заврян да живея в стая с шибани пердета на жълти точки.
Аз очаквам всички в моя живот в даден момент да ме изоставят. След Дестини не съм си позволявал да се обвържа с иикого. Ако си позволя да се привържа или да обикна някого, те ме изоставят, отблъскват ме далеч от себе си или умират. Така е било и винаги ще бъде.
- Засега ще остана тук, но един ден ще се върна в Чикаго, със или без твоя помощ.
Просто се върни в апартамента си и Стой далеч от живота ми. - Профучавам покрай брат ми и с гневни крачки се отправям към моята стая, където затръшвам вратата зад гърба си. Но жълтата покривка върху леглото ми напомня, че това не е моята стая. Mierda! Радвам се, че Алекс не ме е последвал. Имам нужда да остана сам и да обмисля случилото се в петък. Кой е сложил дрогата в шкафчето ми? Ник? Мадисън, която закъсня за часа по биология? Или беше знак от „Герерос“, че където и да отида, те ще са наблизо?
Поглеждам сака на пода, отварям го и вадя дрехите си. Просто ги нахвърлям по чекмеджетата, без да си правя труда да ги подреждам или окачвам в дрешника. Аз и без това не нося дрехи, които се окачват. Вземам четката за зъби и принадлежностите за бръснене и се отправям към банята отсреща. Предполагам, че мивката със столчето е на Брандън, и решавам да я споделям с него. Последното, което искам, е да отворя шкафчето и да открия тампони, гримове или други женски боклуци.
Слагам четката и принадлежностите за бръснене в едно празно шкафче, върху което не е залепен стикер с бебешка вана с мехурчета. Върху огледалото между двете мивки е залепено малко листче.
РАЗПИСАНИЕ ЗА СУТРЕШНИЯ ДУШ
Понеделник, сряда, петък: Киара от 6,25 до 6,35
Понеделник, сряда, петък, Карлос от 6,40 до 6,50
Вторник, четвъртък: Киара от 6,40 до 6,50
Вторник, четвъртък: Карлос от 6,25 до 6,35
Кога да осветля Киара, че никой няма да ми казва колко дълго ще оставам под душа?
Обичам да вземам дълъг душ, когато ми е горещо и целият съм потен и раздразнен. Точно както в момента.
И сякаш не е достатъчно гадно, че ме опандизиха за нещо, което не съм направил, ами сега трябва да деля една къща с тълпа непознати, които ядат салата от спанак.
Отправям се обратно към покоите ми, но когато виждам, че вратата на стаята на Киара е леко открехната, любопитството ми надделява. Знам, че тя все още обядва, и влизам вътре. Бюрото й е затрупано с учебници и листове. Над него виси дъска, осеяна с най-различни фрази, взети навярно от помагало за самопомощ.
Не се страхувай да бъдеш различен.
Обичай себе си, преди да обичаш някой друг.
Не мога да повярвам. Да не би да чете тези тъпотии за удоволствие?
Върху дъската са забодени няколко нейни снимки с онова момче, с което тя всеки ден обядва. На едната двамата са на някакъв поход в гората или нещо подобно, а на други две са на сноуборд. На всички снимки Киара се смее.
Вземам една тетрадка от бюрото и прелиствам страниците. Спирам, когато виждам най-отгоре върху листа заглавието: ПРАВИЛА НА ПРИВЛИЧАНЕТО. Погледът ми тутакси се спира върху думите „вирнати интимни части“ в колоната лични качества на Киара. Смея се, сетне обхождам набързо с поглед съседната колона... тя търси момче, което е уверено в себе си, мило, може да поправя коли и обича да спортува. Кой, по дяволите, пише подобни дивотии? Изненадан съм, че не е написала, че си търси момче, което да й масажира краката и да й целува задника. Следващите страници са пълни с рисунки на колата й. Чувам вратата да проскърцва. Мамка му, не съм сам.