Киара стои на вратата с потресена физиономия. Зад нея е момчето от снимките. Киара изглежда искрено сащисана да ме завари в стаята си да ровя в тетрадката й. - Трябваше ми лист - заявявам с непукистки тон и захвърлям тетрадката върху бюрото.
Момчето пристъпва напред.
- Хей, аверче, здрасти! - изтърсва.
Чудя се какво ще каже професор Дик, ако изритам задника на гаджето на Киара през първия ден от престоя си в дома му. Той не спомена нищо в правилата си за тупаник.
Присвивам очи към тъпанара и пристъпвам напред.
Киара припряно рови по бюрото и измъква друга тетрадка. Тиква я в ръката ми.
- Ето - смотолевя тя изплашено.
Поглеждам към тетрадката, която не ми трябва, раздразнен, че се чувствам като jalapeno /вид люта чушка/, забучена в купа с ядки... някъде, където не ми е мястото, и определено не съм подходящо допълнение.
Мърморя: „По-късно ще се видим... авер“, и се отправям обратно към канарено жълтата стая, която официално кръщавам inferno, ад.
Надзъртам през прозореца, за да преценя колко е високо, в случай че ми се прииска да драсна от този затвор за малко глътка свобода. Някой ден може просто да избягам и никога няма да погледна назад.
- Карлос, може ли да вляза? - чувам гласа на Бритни през вратата на спалнята.
Когато отварям, виждам на прага гаджето на брат ми, сама.
- Ако ще ми четеш конско, спести си усилията - заявявам.
- Не съм тук, за да ти чета конско - отвръща тя, яркосините й очи са изпълнени със състрадание. Тя се промушва покрай мен и влиза в стаята. - И макар да съм сигурна, че приятелите ти може би се възхищават на сексуалните ти подвизи, да се хвалиш с тях пред шестгодишно дете и родителите му, навярно не е най-добрата идея.
Вдигам ръка, за да я спра.
- Преди да продължиш, ще бъда честен и ще кажа, че на мен това подозрително ми звучи като конско.
Тя се засмива.
- Прав си. Извинявай. Истината е, че дойдох тук, за да ти дам мобилния телефон. Знам, че двамата с Алекс понякога сте като куче и котка, така че ако искаш да поговориш с някой не толкова твърдоглав, аз съм насреща. Въвела съм нашите номера в списъка с контактите. - Тя оставя телефона върху бюрото.
О, не. Чувствам, че тя иска да се сближи с мен, като сестра, която никога не съм имал, но това няма да го бъде. Аз не се сближавам с никого, затова решавам да се държа като задник. Всъщност това ми идва отвътре; дори не е нужно да се преструвам.
- Да не би да ме сваляш? Мислех, че излизаш с брат ми. Честно, Бритни, аз не се срещам с бели chicas. Особено с такива с руса коса и с цвят на кожата като на лепило.
Никога ли не си чувала за солариуми?
Добре де, коментарът за лепилото беше малко прекален. Кожата на Бритни има златист оттенък, но като я нагрубя, може би ще я отблъсна. Правил съм този номер с mi ‘ата. И с Луис. И с Алекс. Никога не ме е подвеждал.
Разигравам голяма сценка, като отварям чекмеджето и пускам телефона вътре.
- Един ден може да ти потрябва - казва тя. - Не се съмнявам, че ще ми се обадиш.
Изсмивам се кратко.
- Ти нямаш представа кой съм аз, нито какво ще направя.
- Искаш ли да се обзаложим?
Аз пристъпвам към нея, навлизайки в личното й пространство, за да я стресна и да я накарам да разбере, че говоря сериозно.
- Не ме дразни, кучко. В Мексико бях член на банда.
Тя не се стряска. Вместо това заявява:
- Моят приятел беше гангстер, Карлос. И нито един от двама ви не ме плаши.
- Никой ли не ти е казвал, че ти си идеалната mamacita да докажеш теорията за тъпите блондинки?
Вместо да се свие от страх или да побеснее, тя приближава и ме целува по бузата.
- Прощавам ти - гука тя, сетне излиза от стаята и ме оставя сам.
- Не съм молил за прошката ти. Нито я искам - отвръщам, но тя вече си е заминала.
16
Киара
- Не мисля, че той е дошъл да вземе лист - заявява Тък, нъзсядайки стола зад бюрото ми. - Той шпионираше. Повярвай ми, познавам кога някой шпионира.