Въздъхвам и сядам върху леглото.
- Нужно ли беше да дразниш Карлос с онова „Хей, авер, здрасти!“? - Понякога Тък дрънка само за свое развлечение. Не мисля, че Карлос е оценил чувството му за хумор.
- Извинявай, не можах да се сдържа. Той се мисли за толкова корав, че исках малко да му натрия носа. - Лицето на Тък заси- ява. - Имам страхотна идея. Хайде сега ние да го шпионираме.
Клатя глава.
- Няма да стане. Освен това той навярно сега е в стаята си.
- Може би е слязъл долу с останалата част от семейството ти. Няма да разберем, докато не проверим.
- Идеята не е добра.
- О, хайде стига - въздиша той като малкия ми брат, когато не става по неговата воля. - Нека се позабавляваме. Отегчен съм, а и скоро ще трябва да тръгвам.
Преди да успея да разузная какво точно смята да прави Тък, той изчезва в коридора.
Чувам стъпките му, докато се прокрадва към стаята на Карлос. О, не. Това определено не е добре. Никак не е добре. Сграбчвам ръката на Тък и се опитвам да го дръпна назад, но той не помръдва. Когато Тък е на мисия, нищо не е в състояние да го спре. В това отношение прилича малко на татко.
Вратата на Карлос е открехната. Тък надниква вътре.
- Не го виждам - осведомява ме той.
- Защото ходих да пусна една вода - казва Карлос зад гърба ми.
О. Не. Спипаха. Ни.
Аз поемам пресекливо дъх и сръгвам Тък. Тази авантюра наистина не се оказа една от най-блестящите му идеи. Чудя се дали Карлос няма на свой ред да ни погоди някой гаден номер за отмъщение.
- Ние просто, ъ, се чудехме дали тетрадката на Киара ти е свършила работа - обяснява Тък, тръсвайки първото, което му хрумва, без изобщо да се смути, че е сгащен на местопрестъплението. - Или по-скоро ти трябват отделни перфорирани листове? Защото можем да задигнем няколко от кабинета на бащата на Киара.
- Ъхъ - мърмори Карлос.
Тък протяга ръка.
- Между другото, не мисля, че официално ни представиха. Аз съм Тък. Римува се с „не съм карък“.
- Или с балък - додава Карлос.
- Аха, и с това - съгласява се Тък невъзмутимо. Насочва показалец към Карлос с широка, дръзка усмивка. - Явно не си оставяш магарето в калта, amigo1.
Карлос бута показалеца му настрани.
- Не съм ти amigo, кретен.
Мобилният телефон на Тък иззвънява. Той го измъква от джоба на дънките и казва в телефона:
- Ей сега идвам - после свива рамене и се обръща към мен. - Е, аз тръгвам. Пастрокът ми Рик ще ни води заедно с мама на някакъв тъп курс по връзване на моряшки възли. Киара, ще се видим утре в училище. - Извръща се към Карлос. - До скоро, amigo.
Тък се изпарява, оставяйки ме в коридора с Карлос. Той пристъпва към мен. Когато Карлос е съсредоточил вниманието си върху мен, това е доста плашещо, независимо дати го прави нарочно, или не. Прилича на пантера, готова за скок, или на вампир, готов да изсмуче кръвта на всеки, който застане на пътя му.
- Между другото, не ми трябваше лист. Твоят приятел Тък беше прав. Аз шпионирах. - Влиза в стаята си, но се извръща към мен, преди да затвори вратата. - Тези стени са тънки като хартия. Може би не е зле да го помниш следващия път, когато двамата с гаджето ти говорите за мен - изрича и затръшва вратата.
17
Карлос
Вечерта съм привикан в кабинета на професора. Очаквам гнева му. Честно казано, жадувам за гнева му. Ако той или онзи съдия от съда за непълнолетни са мислели, че като ме доведат тук, ще ме превъзпитат или променят, криви са им сметките. Всеки път когато някой се опита да контролира живота ми или да ми натрапва още някакви правила, инстинктът ме кара да се бунтувам.
Професор Уестфорд допира върховете на пръстите си и се привежда напред в креслото си, разположено срещу малкия диван, на който седя.
- Какво искаш, Карлос? - пита той.
Ъ? Хваща ме неподготвен. Не очаквах да каже това. Искам да се върна в Мексико и да си живея живота по моите правила. Или да се върна в Чикаго, където са приятелите и братовчедите, с които съм отраснал... И със сигурност няма да му кажа, че бих искал да възкреся mi papa от мъртвите.
Когато не получава отговор, Уестфорд въздъхва,
- Знам, че си кораво и упорито хлапе - изрича. - Алекс ни каза, че в Мексико си бил замесен в нещо сериозно.
-Е, и?
- Е, аз просто искам да знаеш, че тук можеш да изградиш нов живот, Карлос. Ти стъпи накриво и започна зле, но все още можеш да обърнеш нова страница и да започнеш на чисто. Алекс и майка ти искат най-доброто за теб.
- Я ме чуй, Дик. Алекс не ме познава.
- Твоят брат те познава много по-добре, отколкото си мислиш. И двамата си приличате много повече, отколкото ти се иска да вярваш.