Выбрать главу

Отмества поглед.

- Ха, ха, ха! - смее се Брандън и сочи боксерките ми. Поглеждам надолу, за да се уверя, че интимните ми части не са навирени. - Киара видя гащите ти! Киара видя гащите ти! - припява той.

Тя хуква надолу по стълбите и за секунда изчезва от поглед.

Присвивам очи към Брандън.

- Казвал ли ти е някой, че понякога си дразнещо малко говне?

Ръката на Брандън се стрелва към устата му и той ахва удивено:

- Ти каза лоша дума.

Аз мислено въртя очи. Определено е крайно време да започна да говоря на испански в присъствието на този изтърсак, за да не разбира какво казвам. Или да го бия в неговата игра.

- Не съм казал. Казах, че си дразнещо диване.

Не, не е вярно. Ти каза гоене.

Ръката ми се стрелва към устата и аз удивено ахвам. Размахвам пръст към него, като двегодишен, и изричам:

- Ти току-що каза лоша дума.

- Ти я каза пръв, Карлос - спори той. - Аз само повторих това, което ти каза.

- Аз казах диване. А ти каза нещо, което прилича на него. Ще те изпортя. - Отварям уста, все едно че ще се развикам. И имам намерение да го правя, но малкият Diablo /кутре, зверче, малчо/ не го знае.

- Не казвай нищо. Моля те.

- Добре. Този път ще ти се размине. Този път. Виж, сега сме съдружници в престъплението.

Той бърчи малките си вежди.

- Не знам какво означава това.

- Това означава, че не се портим един друг.

- Ама ако направиш нещо лошо?

- Тогава ще държиш устата си затворена.

- А ако аз направя нещо лошо?

- Тогава аз няма да кажа нито дума.

Той се замисля сериозно за миг.

- Ами ако ме видиш да изяждам всички курабийки в килера?

- Няма да кажа нито дума.

- А ако не ми се иска да си мия зъбите?

Свивам рамене.

- Тогава хич няма да ме е грижа, че ще отидеш на училище с лош дъх в устата, пълна с кариеси.

Брандън се ухилва широко и ми протяга ръка.

- Имаме сделка, човече.

Човече? Докато наблюдавам как Брандън изтичва в стаята си, се чудя кой кого току-що бе надхитрил - аз хлапето или то мен?

18

Киара

Вече не е тайна с какво спи Карлос. С боксерки. И само това. Докато бях горе в коридора, трябваше да отвърна поглед, защото го зяпах. Целите му ръце и бицепси са нашарени с татуировки. Има една малка върху гърдите във формата на змия, а когато погледнах по-надолу, видях червени и черни букви, да надничат изпод боксерките. Макар да умирам от любопитство какво означават и защо ги е направил, няма начин да го попитам.

Мама излезе преди час, за да отвори магазина. Днес е мой ред да приготвя закуска за всички. Татко изгълтва набързо бърканите яйца и препечената филийка, които току-що поставих върху чинията му. Знам, че след няколко минути очаква Алекс, и навярно мислено реди речта, която двамата с Алекс ще изнесат пред Карлос тази сутрин. Определено не желая да съм тук по време на този разговор и се чувствам малко виновна, задето снощи предизвиках Карлос. Последното, което му е нужно, е още един човек, който той смята, че е настроен против него.

- Татко - подхващам, когато сядам до него край плота за закуска. - Какво ще му кажеш?

- Истината. Че след като съдията потвърди временното попечителство, аз се надявам, че ще му позволят да се включи в специалната програма, вместо да излежава наказанието си в някой поправителен център.

- На него няма да му хареса.

- Той няма избор. - Татко ме потупва по ръката. - Не се тревожи. Всичко ще е наред.

- Откъде знаеш? - питам аз.

- Защото подозирам, че дълбоко в душата си Карлос иска да започне на чисто, а съдията предпочита децата да остават в чилище. Ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че самият Карлос е наясно колко много му се иска да успее.

- Той се държи като кретен.

-Това е прикритие за нещо по-дълбоко. Знам, че той ще бъде предизвикателство. - Татко наклонява глава и ми хвърля шмислен поглед. - Сигурна ли си, че нямаш нищо против той да остане у дома?

Аз си се представям в неговото положение и се питам дали някой ще се опита да ми помогне. Нима не сме дошли на тази чемя, за да я превърнем в по-добро място за живеене? Това не е религиозна дилема; това е просто човечност.

Ако Карлос не остане тук, кой знае как ще свърши.

- Нямам нищо против да остане тук - отвръщам. - Наистина. - Моят татко, с философските си познания, опит и безкрайно търпение, ще може да помогне на Карлос.