Госпожа Уестфорд се връща след минута и поставя пред мен друга чаша, пълна с чай. - Само го опитай - казва тя. - В него има успокояващи билки като лайка, шипки, плод на бъз, лимонов балсам, сибирски женшен.
- Предпочитам да пуша трева - шегувам се аз.
Тя не се засмива.
-Знам, че пушенето на трева за някои хора не е кой знае какво, но засега е незаконно. - Плъзга чашата към мен. - Гарантирам ти, че това ще те успокои. И няма да те забърка в неприятности - добавя тя, преди да се върне вътре при останалите клиенти.
Поглеждам надолу към чашата, пълна със светлозелена течност. Не прилича на билки, по-скоро прилича на торбичка с евтин чай. Озъртам се наляво и надясно, за да се уверя,
че никой не ме наблюдава, докато поднасям чашата към лицето си и вдъхвам аромата.
Добре де, не е обикновена торбичка с евтин чай. Ухае на плодове и цветя и нещо друго, което не мога да определя. И въпреки че мирисът ми е непознат, устата ми се напълва със слюнка.
Вдигам глава и виждам Тък да върви към мен. Киара е редом с него, но вниманието й е съсредоточено върху един тип в средата на мола, свирещ на акордеон. Тя вади долар от чантата си, навежда се и го пуска в калъфа на акордеона.
Докато тя спира, за да послуша, Тък придърпва стол от съседната маса и се настанява срещу мен.
- Не бих те определил като любител на чая - казва той. - По-скоро ми приличаш на почитател на текилата и рома.
- Няма ли на кого друг да досаждаш? - питам го аз.
- Не. - Този тип, който според мен не е подстригвал косата си поне от шест месеца, протяга ръка и тиква пръст в татуировката на ръката ми. - Какво означава това?
Первам ръката му.
- Това означава, че ако още веднъж ме докоснеш, ще ти изритам задника.
Сега Киара стои зад стола на Тък. Не изглежда никак щастлива.
- Като заговорихме за ритане на задници, как беше първият ти ден във ВЪЗДЕЙСТВИЕ? - пита Тък - с усмивка, от която ме засърбяват ръцете да преобърна стола му.
Киара го сграбчва за ръкава и го дърпа от масата. Той пада от стола.
- Киара иска да те пита нещо, Карлос.
- Не. Не, не искам - изрича задавено Киара, отново го сграбчва и го повлича към магазина.
- Напротив, искаш. Попитай го - настоява той, преди двамата, препъвайки се, да изчезнат в магазина и от погледа ми.
22
Киара
Бутам Тък вътре.
- Престани - шепна аз.
Ние сме в задната част на магазина, където никой не може да ни чуе.
- Защо? - пита Тък. - Имаш нужда от момче, което да застане пред твоите старци с теб, а на него му е нужно да прави нещо друго, а не само да седи у дома и по цял ден да си брои татуировките. Идеята е страхотна.
- Не, не е.
Мама шумоли с полите си, докато се носи към нас, и прегръща Тък.
- Какво става?
- Не мога да помогна на Киара с класа й по рисуване в петък, затова тя иска да помоли Карлос да заеме мястото ми - осведомява я Тък.
Върху устните на мама разцъфва голяма усмивка.
- О, скъпа, толкова е мило от твоя страна, че искаш да го включиш в заниманията си.
Ти си невероятна. - Тя ме прегръща възторжено. - Не е ли моята дъщеря най -добрата!
- Напълно сте права, госпожо Уестфорд. Най-добрата.
Тък е такъв мазник, когато става дума за родителите ми.
- Киара, когато с Тък приключите тук, доведи Карлос вкъщи. Той беше с Алекс, но мисля, че двамата малко се скараха или нещо подобно. Аз ще тръгна след около час, но трябва да взема Брандън от дома на негов приятел, а баща ти ще приготви вечерята. О, и когато се приберете, може би не е зле да се погрижиш за нас да има нещо, което да става за ядене.
След като мама ни прави чай, ние излизаме навън, където заварвам Карлос да пие нещо, което подозирам, че е една от специалните отвари на мама. Изглежда, му харесва, но не мога да съм сигурна, защото лицето му представлява безстрастна маска.
- Утре ще се видим - казва Тък и вдига на раздяла картонената си чаша
- Какво искаше да ме питаш? - интересува се Карлос. Гласът му звучи раздразнено.
Ще се облечеш ли като каубой в петък вечер и ще позираш ли на група старци?
- Нищо. - Просто не мога да изстискам думите от устата си.
Мама излиза да побъбри с клиентите. Наблюдавам я как разговаря с всеки един посетител, сякаш са й близки приятели. Когато приближава към нашата маса, тя се навежда, за да се увери, че пием чая си.