- Виждам, че ти харесва - усмихва се тя на Карлос. Мама толкова се гордее с чаените си смеси, че ако открие подходящата смес за взискателен клиент, тя е на седмото небе от радост, все едно е спечелила шестица от тотото.
- Разбрах, че Киара иска да те помоли да бъдеш модел в петък в „Хайландс“. Сигурно ще бъде забавно.
Карлос ме измерва със за-какво-по-дяволите-говори-тя поглед.
- Искаш ли още чай? - пита го мама.
- Не, благодаря.
- Киара може да те закара у дома. Нали, съкровище?
- Аха. Да вървим - смотолевям аз, преди мама да е казала още нещо.
Когато стигаме до колата, Карлос се опитва да отвори пасажерската врата.
- Ще трябва да влезеш през прозореца - осведомявам го.
- Шегуваш се, нали?
Клатя глава.
- Не се шегувам. - Поправката на вратата е следващата ми задача, след като приключа с часовника и радиото.
Карлос с лекота се качва в колата, първо минават краката му, а след това и останалата част от тялото му се плъзва върху единичната пластмасова седалка. Жалко, че радиото или старият магнетофон в колата не работят, защото ми се струва, че Карлос започва да нервничи, след като пет минути шофирам в мълчание.
Той се размърдва на седалката.
- Каква е онази работа с модела?
- Просто да позираш в часа по рисуване в дома за възрастни хора в петък вечер. Не си длъжен да го правиш. Дори не смятах да те питам.
- Защо не?
Спрели сме на знак „Стоп“, затова се извръщам към него и му казвам истината.
- Защото ще позираш с мен, а аз знам, че няма да се съгласиш.
23
Карлос
Разбирам. Тя не желе да позира с някой, който е бил арестуван за наркотици.
- Мога да доведа Мадисън - предлагам с арогантен тон, който знам, че адски я дразни.
- Тя ще позира с мен. Обаче като се замисля, тя ме покани в дома си в петък вечер, така че няма да мога да участвам в малкия ти рисувален купон.
- Не разбирам какво намираш в нея.
- Много повече, отколкото в теб - лъжа аз, за да я отблъсна.
Истината е, че не виждам нищо в Мадисън. Опитвам се да избягвам мадамата, откакто си изповръща червата на онзи купон, но тъй като е в списъка ми с хората, които може да са ме натопили, се налага да се навъртам около нея. По дяволите, Киара не бива да знае, че мисля за нея и курабийките й много повече, отколкото би трябвало.
Когато пристигаме пред къщата, Киара изхвръква сърдита от колата. След малко отивам в кухнята, за да хапна нещо набързо, и заварвам Киара да реже зеленчуци. Питам се дали не й се иска да види и моята глава върху дъската редом със зеленчуците.
- Привет, Карлос - поздравява ме професорът, когато влиза. - Как беше във ВЪЗДЕЙСТВИЕ?
- Гадост.
- Може ли да разкажеш по-подробно?
- Наистина беше гадост - уточнявам, всяка моя дума е пропита със сарказъм.
- Речникът ти ме смайва - клати глава професорът. - Хей, след вечеря ще имам нужда от помощта и на двамата ви.
- За какво? - питам аз.
- Да оплевим бурените.
- Богаташите нямат ли градинари? - изумявам се.
Отговорът е „не“, защото след вечеря Уестфорд ни съпровожда в задния двор, въоръжени с големи книжни торби.
Подхвърля брезентови ръкавици на двама ни с Киара.
- Аз ще се заема със страничния двор. Киара, вие двамата с Карлос поемете задната част.
- Татко! - крещи Брандън от вратата към двора. - Карлос обеща днес да играе мач с мен.
- Съжалявам, Бран. Карлос трябва да помогне да се преборим с плевелите - казва Уестфорд на изтърсака.
- Ти също можеш да помогнеш - предлага му Киара. Брандън изглежда щастлив да се включи.
Помня, когато бях по-малък и Алекс ме викаше да му помогна на двора. Той винаги ме е карал да се чувствам полезен.
- Хей, Брандън, аз също не бих се отказал от помощта ти - викам аз. - След като ми помогнеш, ще поиграя с теб.
- Наистина ли? - засиява хлапето.
- Аха. Само се постарай да държиш книжната торба широко отворена, така че, когато хвърлям плевелите, да попадат право вътре.
Той хуква при торбата и старателно я разтваря.
-Така ли?
-Аха.
Киара стои на колене, скубе плевелите и ги хвърля в торбата си. Не мога да си представя Мадисън на колене в прахта, заета с черна работа. Не мога да си я представя и да има винтидж кола, на която дори пасажерската врата не се отваря.
- Много бавно работиш - заключва Брандън. - Обзалагам се, че Киара има много повече плевели в торбата си от теб. - Хлапето изтичва да повери плика на сестра си. - Тя печели!