- Не задълго! - сграбчвам сноп плевели и ги изскубвам от земята.
Няколко бодливи стъбла ме одраскват през ръкавиците, но не ми пука.
Поглеждам към Киара, която работи по-чевръсто отпреди. Тя определено демонстрира състезателен дух.
- Свърших! - крещи, застанала в левия край на двора и с театрален жест смъква ръкавиците. Грабва Брандън и го върти във въздуха, докато двамата не падат, смеейки се в тревата.
- Внимавай, Киара! - подвиквам й. - Индивидуалността ти започва да бие на очи.
Докато Брандън е с гръб, тя ми показва среден пръст и се отправя към колата си.
Аз определено предизвиквам лошото в нея.
- Сега може да играем футбол! Отивай до вратата - казва Брандън и сочи малка мрежа в единия край на двора. - Не забравяй, че ако ти вкарам гол, ще играеш на войници с мен.
Заставам до вратата, докато Брандън се опитва да вкара топката покрай мен. Трябва да отдам дължимото на хлапака. Той целият е плувнал в пот, задъхан от усилие, но не се отказва, макар че няма шанс.
- Този път ще го вкарам - заявява той за петнайсети път. Сочи нещо зад мен. - Виж!
Погледни натам.
- Това е най-старият номер на света, маляк. - Оценявам усилието му да ме изпързаля, но не е попаднал на точния човек.
- Не, наистина. Погледни! - крещи Брандън.
Звучи убедително, но аз не отделям очи от топката. По-скоро ще отбивам топки през целия ден, отколкото да играя на кукли.
Той рита топката, но аз отново я пресрещам.
- Съжалявам, човече.
- Брандън, време е да се изкъпеш - вика госпожа Уестфорд откъм другия край на двора.
- Само още няколко удара, мамо. Моля те.
Тя поглежда часовника.
- Още два и после бегом в банята. Сигурна съм, че Карлос трябва да си подготви домашните.
След още два неуспешни опита казвам на Брандън да се откаже. Той се запътва с подскоци към къщата. Хлапето има добра координация, но аз се питам в коя възраст момчетата осъзнават, че не бива постоянно да подскачат наоколо. На път към горния етаж, минавам покрай трапезарията. Киара седи край голямата маса, забила нос в дебелите учебници.
Няколко кичура коса, изплъзнали се от опашката, закриват част от лицето й. Това ме кара да се питам как ли ще изглежда тя с разпусната коса.
Тя вдига глава и тутакси я свежда.
- Трябва да носиш косата си пусната - казвам й аз. - Може би така ще приличаш повече на Мадисън.
Отговорът й отново е среден пръст.
Засмивам се.
- Внимавай - предупреждавам я. - Чувал съм, че в някои страни, ако направиш това, ще ти отрежат пръста.
* * *
Изчаквам два дни, преди да проникна в шкафчетата на Ник и Мадисън с помощта на един от магнитите на Киара (без ку- рабийката) и малка отвертка, която отмъкнах от нейната кола. В средата на третия час моля за разрешение да отида до тоалетната, но всъщност претърсвам шкафчето на Мадисън. В раницата й има учебници, гримове и купчина бележки от Лей- си и други момичета. За мой късмет е оставила мобилния си телефон в страничното джобче на раницата. Грабвам телефона и го занасям в тоалетната, където преглеждам есемесите й, календара и контактите. Нищо необичайно, с изключение на това, че в петък тя е звъняла на Ник повече пъти, отколкото мога да преброя на двете си ръце.
Слагам телефона на мястото му и се връщам в клас.
Остава Ник. Виждам го за кратко в училищния коридор и наблюдавам шкафчето му, но нямам общи часове с него. По време на обедната почивка коридорите са твърде оживени, но веднага след обяда аз се промъквам при шкафчето и отново пускам в действие магнита и отвертката.
В шкафчето на Ник цари пълен хаос. В раницата му има няколко имена, надраскани върху лист хартия с някакви кодове. Навярно на клиенти или доставчици, но всички са записани с този тъп шифър.
Вече достатъчно дълго се задържах. Но чувствам, че съм близо, сякаш Пако и papa ме подтикват да търся още. Ровя в раницата, надявайки се да намеря телефона му или някакво доказателство, че е бил свързан с ареста ми. Но всичко, което откривам, са купчина листове. Някой се качва по стълбите. Чувам приближаващи стъпки. Ако е директорът, яко съм за- газил. Ако е Ник, по-добре да се подготвя за бой. Набързо прелиствам листовете, докато... да, докопах го.
Това е малко листче, без код. Едно име, което ми е твърде добре познато... Уес Девлин - наркобарон с дълбоки връзки с „Герерос дел барио“, и телефонен номер.
Пъхам листчето в джоба и затварям шкафчето, преди някой да се появи по стълбите.
Ник по-добре да внимава, защото много скоро ще го навестя... посещение, което няма скоро да забрави.
24
Киара
В сряда след училище мия колата си на алеята, когато Алекс докарва Карлос след сбирката във ВЪЗДЕЙСТВИЕ. Алекс приближава до мен и взема втората гъба. - Баща ти каза, че имаш проблеми с радиото дори след като му сложих пружина.