Седя на земята с лице към нея. Киара продължава да дращи в тетрадката. Дойдохме заедно тук и заедно ще си тръгнем. Това не ми харесва, но в дадения момент не виждам друг изход. От време на време тя вдига поглед и ме улавя да я зяпам настойчиво. Ще я накарам да се почувства неудобно. Може би ако я ядосам достатъчно, ще събере партакешите си и ще си тръгне.
Но след пет минути разбирам, че стратегията ми не работи.
Време е да сменя тактиката.
- Искаш ли да се понатискаш?
- С кого? - пита тя, без да си дава труд да ме погледне.
- С мен.
Тя вдига глава от учебника, колкото да ме огледа от главата до петите.
- Не, благодаря - заявява и отново се връща към домашното си.
Тя се бъзика с мен.
Трябва да се бъзика с мен, нали?
- Заради онзи pendejo Тък?
- Не. Защото не желая остатъците на Мадисън.
Я чакай малко. Un momento /момент/. Досега са ме наричали всякак, но...
- Наричаш ме остатъци?
- Аха. Освен това Тък се целува жестоко. Не ми се иска да получиш комплекс за
малоценност, защото няма начин да се сравняваш с него.
Онзи тип почти няма устни.
- Искаш ли да се обзаложим?
Аз съм всичко друго, но не и остатъци. След като се преместихме в Мексико и Дестини скъса с мен, сменях мацетата като носни кърпички. По дяволите, ако искам, мога да напиша ръководство по целуване.
Привеждам се към Киара и изпитвам леко задоволство, че дъхът й пресеква и моливът й спира да се движи. Тя не помръдва нито сантиметър, докато устните ми приближават към онова местенце, малко под дясното й ухо. Протягам лявата си ръка и докосвам чувствителното местенце под лявото й ухо с палец, докато устните ми почти докосват шията й. Тя определено усеща жаркия ми дъх върху кожата си.
Киара наклонява леко глава, предоставяйки ми по-голям достъп. Не съм сигурен дали го осъзнава, или не. Аз застивам. Тя простенва едва доловимо, но аз не се отказвам. Явно е възбудена. Харесва й. И иска повече. Но аз се сдържам... остатъци, как не.
Проблемът е, че не съм подготвен за уханието на Киара. Обикновено момичетата миришат на цветя или ванилия, но от Киара се разнася дъхавият аромат на малини, което яко ме възбужда. И докато разумът ми шепне, че флиртувам с нея само за да й натрия носа, моето тяло иска да поиграе на „покажи ми навирените си интимности и аз ще ти покажа моите“.
- М-м-може л-ли да се о-о-отдръпнеш, моля? - пелтечи тя. Може и да се опитва да прикрие реакцията си от прекалената ми близост, ала думите я издават. - Не мога да работя, когато ми закриваш слънцето - шепне тя.
Досещам се, че навярно не заеква, когато шепне.
- Ние сме на сянка под дървото - напомням й, но се отдръпвам, защото искам да се охладя и да се взема в ръце.
Облягам гръб на камъка, острите ръбове се впиват в голия ми гръб. Свивам коляно и заемам отпусната поза, въпреки че съм всичко друго, но не и отпуснат. Докато се опитвам да се наместя по-удобно, Киара продължава да седи под проклетото дърво и да пише домашното си. Тя изобщо не се поти и изглежда напълно овладяна. А аз не знам дали ми е горещо от това, което току-що се случи, или не се случи, между нас. Или е заради времето.
Ще си помислите, че би трябвало да съм свикнал с горещините в Мексико, но аз съм роден в Чикаго и съм прекарал там по-голямата част от живота си. Лятото във Ветровития град в влажно и горещо, но продължава само няколко месеца.
Всичко отвътре ми кипи. Сърцето ми бясно тупти и във въздуха пропуква електричество, когато се привеждам по-близо към нея.
Какво става? Височината сигурно ме е ударила в главата. Трябва да сменя бързо темата и да насочи разговора по-далеч от всякакъв сексуален подтекст.
-И така, каква е тази работа със заекването ти?
26
Киара
Моливът ми тутакси спира да се движи. Опитвам се да се съсредоточа върху уравнението, но не мога да различа нищо върху страницата. Никой, освен логопедите, никога не ме е питал така директно за моето заекване. Не съм готова да отговоря, особено когато не зная защо заеквам. Просто съм такава, така съм се родила и прочее.
Преди Карлос да попита за заекването ми, всичко, за което мога да мисля, е нашата почти целувка. Горещият му дъх опари кожата ми и накара стомаха ми да се преобърне. Но той просто си играе с мен. Аз го зная и той го знае. Затова колкото и силно да желаех да извърна глава и да разбера какво е да усетя устните му върху моите, не исках да се унижавам.
Напъхвам всичко в раницата, мятам я на гръб и започвам да се спускам надолу по склона.