Вървя бързо, надявайки се, че той ще изостане достатъч- но далеч зад мен, докато се опитва да се съсредоточи върху спускането, и няма да ми задава въпроси. Допуснах огромна грешка, като го доведох тук. Действах импулсивно и глупаво. А най-лошото от всичко - не очаквах, че ще искам да го целуна повече от всичко на този свят, малко преди да попита за заекването ми.
Прекосявам моста на малката река Боулдър и се насочвам към колата ми. Посягам към раницата за ключовете, но се сещам, че те все още са у Карлос. Протягам ръка.
Той не ми ги дава. Вместо това се обляга на колата.
-Предлагам ти сделка.
-Не сключвам сделки.
-Всички сключват сделки, Киара. Дори умните момичета, които заекват.
Не мога да повярвам, че той отново говори за това. Врът- вам се на пети и се запътвам пеша към вкъщи. Карлос по- добре да докара колата ми у нас, защото ще я вдигнат с паяк, ако я остави паркирана тук през цялата нощ.
Чувам Карлос отново да ругае.
- Върни се тук! - вика той.
Продължавам да вървя.
Чувам гумите на колата да хрущят по чакъла зад мен. Карлос приближава с колата до мен. Отново е облякъл тениската, което е добре, защото се разсейвам, когато е полугол.
- Влизай в колата, Киара.
Продължавам да крача, той се придвижва няколко сантиметра с колата.
- Ще предизвикаш пътно произшествие - казвам аз.
- Приличам ли на човек, когото го е грижа?
Поглеждам в неговата посока.
- Не. Но мен ме е грижа. Обичам колата си.
Някой изсвирва с клаксон зад нас. Той не трепва и продължава да кара бавно редом с мен. При първия завой на шосето той излиза пред мен и ми прегражда пътя.
- Не си играй с мен - предупреждава ме Карлос. – Ако веднага не се качиш в колата, ще сляза и насила ще те вмъкна вътре. - Двамата се взираме един в друг, един мускул върху скулата му потрепва от напрежение. - Ако влезеш вътре, ще измия колата ти.
- Аз току-що я измих.
- Цяла седмица ще върша домакинската работа вместо теб - обещава той.
- Аз не... нямам нищо против домакинската работа - инатя се аз.
- Ще позволя на брат ти да ми вкара гол и ще поиграя с него на войници.
Всеки ден Брандън безрезултатно се опитва да вкара гол на Карлос. Малкият ми брат щеше да е на седмото небе от радост, ако бие Карлос.
- Добре - съгласявам се. - Но аз ще шофирам.
Той се плъзва над скоростния лост и се пльосва на пасажерската седалка, а аз сядам зад волана. Когато го поглеждам, не мога да не забележа триумфалното изражение на лицето му.
- Знаеш ли какъв ти е проблемът? - Не съм изненадана, че той не чака отговора ми, за да продължи да ме анализира. - Ти иинаги правиш от мухата слон. Да вземем например целувките. Навярно мислиш, че когато целуваш някого, това трябва да означава нещо велико.
- Аз не се размотавам наоколо, целувайки хората за раз- нлечение, както правиш ти.
- И защо не? Киара, никой ли не ти е казвал, че животът трябва да бъде забавен?
- Аз се забавлявам по други начини.
- О, моля те - изсумтява той недоверчиво. - Някога пушила ли си трева?
Клатя глава.
- Пробвала ли си екстази?
Горната ми устна се изкривява от отвращение.
- Правила ли си секс на върха на планината? - продължава той разпита.
- Ти имаш откачена представа за забавление, Карлос.
Сега той клати глава.
- Добре, chica. Какво е забавление за теб? Да катериш планините? Да си пишеш домашните? Да гледаш безропотно как Мадисън ти се присмива пред целия клас? Чух за това, знаеш ли.
Отбивам на банкета, нещастните ми гуми изскърцват от рязкото спиране.
- Да си груб... не т-т-те прави... - плета думите. Преглъщам, сетне поемем дълбоко дъх. Надявам се, че той няма да види паниката и безпомощността ми, докато пелтеча. Знам, кога започва, но не мога да го спра - ...велик.
- Целта ми не е да бъда велик, Киара. Виждаш ли, грешно си ме преценила. Моята цел е да бъда гадняр. - Той ме дарява със сияйна, арогантна усмивка.
Клатя глава обезсърчено и изкарвам обратно колата на шосето. У дома заварвам татко да играе с Брандън в задния двор.
- Къде бяхте, вие двамата? - пита татко.
- Киара ме заведе на излет в планината - отговаря Карлос. - Нали така, К.?
- Малко практика? - пита ме татко, после обяснява на Карлос. - Ние ходим на семейни излети и на къмпинг в планината.
- Дик, аз не обичам излетите, нито къмпингите.
- Но той играе футбол - наклонявам глава и се усмихвам. - Не ми ли каза, че гориш от желание да играеш с Брандън?
- Почти забравих - мърмори Карлос, а от арогантната му усмивка не е останала и следа.
- О, това е прекрасно - радва се татко и тупа Карлос по гърба. - За него ще означава толкова много. Бран, готов ли си да играеш футбол с Карлос?