Всички поглеждаме към малкия ми брат, който вече е хукнал да поставя вратата.
- Супер! Карлос, днес ще те бия!
- Не се надявай, muchacho / момче, хлапе, приятел./ - Карлос рита топката и започва да я подхвърля върху коляното си като истински професионален играч. Независимо от предишните му твърдения, той определено много е играл.
- Аз тренирах с татко! - вика Брандън. - Готов съм за теб.
Тренирал или не, малкият ми брат няма шанс срещу Карлос, освен ако той нарочно не го остави да спечели. Нямам търпение да видя триумфа върху лицето на брат ми, когато промуши топката покрай Карлос и вкара гол. Сядам във вътрешния двор и ги наблюдавам как разгряват.
- Нямаш ли домашно или някаква друга работа? - пита Карлос.
Клатя глава.
Той определено се опитва да спечели тази малка игра помежду ни за надмощие.
- Мисля, че виждам в твоя участък няколко плевела, които миналия път си пропуснала да изскубнеш - изтъква той.
- Киара, ела да играеш с нас! - вика Брандън.
- Тя е заета - пресича ентусиазма му Карлос.
Брандън ме поглежда сконфузено.
-Разбира се, че знае. Дай й топката.
Карлос рита топката високо във въздуха към мен. Аз дриб- лирам с коляно, сетне му я връщам с удар с глава. Той изглежда смаян. И впечатлен. В този рядък момент на триумф бръсвам невидима прашинка от рамото си.
- Изненада, изненада, Киара може да дриблира - изрича Карлос и застава пред вратата. - Крила си го от мен. Да видим дали ще можеш да ме преодолееш.
Когато получавам обратно топката, аз я подавам към Бран- дън. Той ми я връща и аз я изстрелвам към вратата.
Добре де, не съм наистина изненадана, че Карлос улови топката без никакво усилие. Но сега той отмахва невидима прашинка от раменете си, като мен преди малко. Съжалявам, че не вкарах гол.
- Искаш ли втори шанс? - пита той.
- Много, но някой друг път - отвръщам. Не съм сигурна дали говоря за онази почти целувка, или за футбол.
Карлос повдига вежди и аз мисля, че той разбира двусмислицата.
- Очаквам с нетърпение реванша.
- Мой ред е! - пищи Брандън.
Карлос застава пред вратата, привежда се и се съсредоточава.
- Имаш право на три опита, но погледни истината в очите, Брандън. Не си достатъчно добър.
Тутакси връхчето на езика на брат ми изскача в ъгълчето на устата му. Той е
съсредоточен и изпълнен със състезателен дух. Сигурна съм, че когато порасне, доста ще
поизпоти Карлос.
Брат ми слага топката на земята, отстъпва пет крачки назад, като внимателно ги брои.
Прикляква като голфър, преценяващ удара си. Дали Карлос ще му позволи да спечели? Не виждам никакъв знак от него, че малката ни договорка е в сила, и той изглежда решен да отбие топката, която брат ми ще изстреля.
- Предай се, cachorro. Никога няма да вкараш топката във вратата и след това ще трябва да ме наричаш Великия голмайстор на всички времена, единствения и неповторим...
Карлос Фуентес!
Дразненето само усилва решителността на Брандън; устните му са стиснати, ръцете са свити в юмруци. Той рита топката с цялата сила на шестгодишен, дори изпръхтява, когато кракът му докосва топката. Тя полита във въздуха.
Карлос скача високо, за да я улови...
Пропуска на сантиметър. Дори още по-добре, Карлос пада и се претъркулва по гръб, когато се приземява.
Никога не съм виждала по-триумфално изражение върху лицето на брат ми.
- Успях! - крещи той. - Успях! При това от първия път! - Тича към мен и ми дава възторжено пет, после скача върху гърба на Карлос. - Успях! Успях!
Карлос пъшка.
- Някога да си чувал за победител самохвалко?
- Не! - Брандън се наклонява към ухото на безславния победен. - Това означава, че довечера ще играеш с мен на войници!
Нямам ли право на още един мач? - пита Карлос. - Два от три? Или три от пет?
- Няма начин, Хосе.
- Казвам се Карлос, а не Хосе - мърмори Карлос, но Брандън не го слуша, той вече се носи към къщата, за да се похвали на родителите ми, че е победил Карлос.
Карлос още е на земята, когато коленича до него.
- Какво искаш? - пита той.
- Да ти благодаря.
- За какво?
- Задето изпълни своята част от сделката и позволи на Брандън да те победи. През по-голямата част от времето от- лично постигаш целта си да бъдеш гадняр, но имаш потенциал.
- За какво?
Свивам рамене.
- Да станеш добър човек.
27
Карлос
След вечеря, изравям мобилния телефон и се обаждам на Луис и mi ‘ата.
- i T e e s t a s o c u p a n d o d e М а т а ? / Г р и ж и ш л и с е з а м а м а /
- Si. Грижа се за нея.
Силно тропане по вратата ми напомня, че днес следобед изгубих мача.