Не мога да се сдържа да не се подсмихна, хлапето наистина е забавно.
- Добре. И какво е направил този доктор У., че е толкова лош?
- Доктор Уинки - поправя ме Брандън. - Не е доктор У.
- Все тая. - Вдигам войника Джо и говоря на пластмасовия пич: „Джо, готов ли си да сриташ задника на доктор У.? - Из- връщам се към Брандън. - Джо казва, че е готов.
Брандън се наперва, сякаш е на тайна мисия.
- Следвай ме - нарежда шепнешком и запълзява из стаята. - Хайде! - шепне по-високо, когато забелязва, че не съм изпълнил заповедта му.
Аз пълзя зад него, преструвайки се, че съм шестгодишен хлапак и имам достатъчно търпение да играя на тази игра.
Брандън слага длан върху ухото ми и шепне:
- Мисля, че доктор Уинки се крие в дрешника. Повикай подкрепление.
Поглеждам миниатюрните пластмасови войничета, разпръснати из стаята, сетне обявявам.
- Войска, обкръжи дрешника.
- Не можеш да бъдеш войник Джо и да говориш с истинския си глас. Трябва да звучиш като морски пехотинец - поучава ме Брандън, очевидно ни най-малко не е впечатлен от актьорските ми умения на воин герой.
- Не прекалявай, защото изчезвам от тук - предупреждавам го.
- Добре, добре. Не си отивай. Можеш да бъдеш войник Джо и с твоя глас.
Двамата с Брандън подреждаме миниатюрните войници около вратата на дрешника.
След като така и така се натресох в тази играта, не е зле малко да я пооживя.
- Джо ми съобщава, че има сведение за доктор Уинки.
- Какво е то? - живва Брандън, напълно въплътил се в ролята.
Но сега се налага бързо да измисля нещо.
- Доктор Уинки се е сдобил с ново оръжие. Ако ти смигне, мъртъв си. Затова се постарай да не го гледаш в очите.
- Добре! - отвръща развълнувано Брандън, напомняйки ми на малкия ми брат Луис, който се въодушевява от най-малки неща.
Мисълта за Луис ме кара да си спомня за тата и за това, колко рядко съм виждал усмивката й през изминалите няколко години. Колкото и да се бунтувам, бих направил всичко, за да я накарам отново да се усмихва.
28
Киара
От прага наблюдавам как Карлос играе с брат ми с пластмасовите войници. Карлос е обогатил сцената с тунели, образувани от тениските на Брандън, окачени върху опънато през стаята въже. Единият му край е завързан за дръжката на прозореца, а другият - за дръжката на дрешника.
Съдейки по ведрото му изражение, бих се обзаложила, че Карлос се забавлява не по- малко от брат ми.
Мама разтрива рамото ми.
- Добре ли си? - пита тихо.
Кимам.
- Тревожа се за теб.
- Аз съм добре. - Мислите ми се връщат към днешния следобед, към играта в двора с Брандън и Карлос. Признавам, че и аз се забавлявах. Прегръщам я силно. - Повече от добре.
- Двамата, изглежда, добре си прекарват времето - отбелязва мама и кима към бойното поле в стаята на брат ми. - Мислиш ли, че Карлос свиква с идеята да живее тук?
- Може би.
- Петте минути отдавна изтекоха - чувам гласа на Карлос.
Мама нахлува в стаята и грабва Брандън от пода, пресичайки всякакви опити за пазарлъци - неговата обичайна тактика. - Време е да си лягаш, Бран. Утре си на училище.
- След като го завива, тя пита: - Изми си зъбите, нали?
- Аха - кима брат ми. Забелязвам, че устата му е здраво затворена. Досещам се, че малкото дяволче не казва истината.
- Лека нощ, Рейсър - пожелава му Карлос.
- Лека, Гереро. Киара, след като Карлос не иска да ми разкаже приказка, ти можеш ли да ми изпееш една песен? Или да поиграем на букви? Моля те - умолява ме Брандън.
- Кое предпочиташ? - питам го аз.
- Да поиграем на букви. - Брат ми сяда с гръб към мен и вдига тениската на гърба си.
Играя тази игра с него, откакто навърши три. С пръста си рисувам буква върху гърба му. Той трябва да отгатне коя е буквата.
- А - заявява гордо.
Очертавам друга буква.
-X!
И още една.
- Б... не, В! Прав ли съм?
- Аха - отвръщам и додавам: - Добре, още една. После заспиваш. - Рисувам още една буква.
- 3!
- Правилно. - Целувам го по челото и отново грижливо подпъхвам завивката. - Обичам те.
- Аз също те обичам. Киара?
-Да?
- Кажи на Карлос, че обичам и него. Забравих да му го кажа.
- Ще му предам. А сега заспивай.
Заварвам Карлос в коридора, облегнат на стената. Мама е изчезнала, навярно да гледа телевизия в малкия салон с татко.
- Чух го какво каза, така че не е нужно да ми го предаваш - казва Карлос.
Обичайната му напереност е изчезнала. Изглежда уязвим, като че ли думите на Брандън, че го обича, са разрушили някаква емоционална бариера в него. За миг зървам частица от истинския Карлос.