- Добре. - Взирам се в обувките си, защото не мога да го погледна в очите. В момента те са твърде напрегнати и хипнотизиращи. - Още веднъж ти благодаря, задето поигра с брат ми. Той наистина те харесва.
- Защото всъщност не ме познава.
29
Карлос
Преди началото на часовете, аз отивам зад скамейките на футболното игрище, за да намеря Ник. Както и очаквах, пушеше джойнт.
За секунда по лицето му се мярва паника, но той бързо я прикрива зад усмивка.
- Хей, човече, какво става? Чух, че миналата седмица са те опандизили? Голяма гадост. - Той ми подава джойнта. - Искаш ли да дръпнеш?
Сграбчвам го за яката и го притискам към металната преграда.
- Защо ме натопи?
- Ти си луд! Не зная за какво говориш - отвръща той. - Защо да те топя?
Забивам му един във физиономията и той пада на земята.
- Сега спомни ли си?
- О, мамка му! - възкликва Ник, когато се надвесвам над него. Ще го пребия, но ще измъкна информацията от него. Ако по някакъв начин е замесен с „Герерос дел барио“ и Уес Девлин, това означава, че Киара и семейство Уестфорд може да са в опасност, защото живея с тях. Не мога да го допусна.
Хващам го за ризата и го вдигам.
- Кажи ми защо подхвърли дрогата в шкафчето ми. И те съветвам да побързаш, защото не съм на кеф, откакто ченгетата ме закопчаха.
Той вдига ръце в знак, че се предава.
- Аз съм пешка, Карлос, също като теб. Моят доставчик, този тип Девлин, ми каза да подхвърля дрогата. Не знам защо. Имаше оръжие. Даде ми кутията с кока-кола и ми каза да я сложа в раницата ти, иначе ще съжалявам, че съм се родил. Кълна се, идеята не беше моя.
Остава да разбера чия е била идеята. Проблемът е, че сега се налага да се свържа с Девлин и всяка секунда да бъда нащрек.
* * *
- Карлос, твой ред е да споделиш.
Всички погледи са насочени към мен по време на сбирката на ВЪЗДЕЙСТВИЕ след училище. Бергер очаква да си излея душата пред всички. Сякаш не ми е достатъчно, че се налага да слушам за тъпите им проблеми, като например как бащата на Джъстин през цялото време му повтаря, че е идиот, и как Кено е герой, защото приятелите му се наливали с бира през целия уикенд, но той не се поддал на изкушението?
Каква. Купчина. Говна!
Госпожа Бергер ме поглежда над очилата.
- Карлос?
-Да?
- Искаш ли да споделиш ли с нас нещо, което се е случило през изминалата седмица, което ти е повлияло?
- Не особено.
Зейна сумти и цупи наплесканите си с гланц устни.
- Карлос мисли, че е прекалено велик, за да споделя с нас.
- Аха - приглася й Кармела. - Защо мислиш, че си по-до- бър от нас, а?
Кено ме пронизва настойчиво с поглед, сякаш се опитва да ме сплаши. Чудя се дали знае нещо за Девлин.
Очевидно не мога да очаквам помощ от Мексиканската сила, затова гледам към Джъстин.
- Можеш да правиш каквото щеш - заявява зеленокосият Джъстин, - стига да не ме замесваш.
Какво, по дяволите, означава това?
Куин е забил поглед в пода.
Бергер се наклонява напред.
- Карлос, вече си тук цяла седмица, а още нищо не си ни казал. Всеки един от членове на групата е споделил с теб част от себе си. Защо ти не разкриеш поне нещо малко за своя живот, за да почувстват останалите някаква връзка с теб.
Тя наистина смята, че аз искам да съм свързан с тези хора. Да не е откачена?
- Просто кажи нещо - подканя ме Зейна.
- Аха - додава Кено.
Бергер ме удостоява с онзи жалостив поглед ние-сме-тук- заради-теб.
- Нашата група е сплотена, когато всички разкриват част от себе си. Мисли за твоето споделяне като за лепило, което ни прави едно цяло, където всички си помагат един на друг и никой не е изключен.
Тя иска лепило, затова й давам лепило. Няма да им разкажа гадостите с Ник или Девлин, а нещо съвсем друго, което не ми дава мира. Вдигам ръце в знак, че се предавам.
- Добре. Почти целунах това момиче, Киара, в сряда. Беше на върха на онази тъпа планина, която тя ме накара да изкача. - Клатя глава объркано само при мисълта за случилото се. Проблемът е, че през последните два дни не можах да спра да мисля каква щеше да бъде онази неосъществена целувка.
Кено се наклонява напред на стола.
- Харесваш ли я?
-Не.
- Тогава защо почти си я целунал? - пита Зейна.
Свивам рамене.
- За да докажа нещо. - Всички са притихнали и не откъсват поглед от мен.
- И какво искаше да докажеш? - пита Бергер.
- Че се целувам по-добре от гаджето й.
Джъстин закрива с длан отворената си от смайване уста. Ако това го скандализира,
обзалагам се, че момичетата, които е целувал, са по-малко на брой от пръстите на едната