Тък, който никога не е харесвал момчетата, с които излизам, вади от чекмеджето на бюрото тетрадката ми с розов череп и кръстосани кости на обложката. Размахва показалец насреща ми.
- Никога не вярвай на момче, което на втората среща ти казва, че те обича. Веднъж ми се е случвало. Изобщо не беше сериозно и нищо не излезе.
- Защо? Не вярваш ли в любовта от пръв поглед?
- Не. Вярвам в страстта от пръв поглед. И в привличането. Но не и в любовта.
Майкъл е казал, че те обича, само за да ти се напъха в гащичките.
- Ти откъде знаеш?
- Аз съм мъж и знам - намръщва се Тък. - Не си го направила с него, нали?
- He - отвръщам и клатя глава за по-голяма убедителност. - Ние се натискахме и целувахме, но аз не исках да мина на следващия етап. Аз просто... не зная... Не бях готова.
Не съм се виждала и не съм говорила с Майкъл, откакто преди две седмици започнахме училище. Разбира се, няколко пъти си разменяхме есемеси, но той все казваше, че е зает и ще ми позвъни, когато намери свободна минутка. Той е последна година в Лонгмонт, на двайсет минути път, а аз уча в училището в Боулдър, затова просто си мислех, че е зает с уроците. Но сега знам, че причината да престанем да си говорим не е била заетостта му.
Той просто е искал да скъсаме.
Дали е заради друго момиче?
Или защото не съм достатъчно хубава?
Или защото не исках да правя секс с него?
Не може да е заради заекването. През цялото лято работих върху говора си и от юни не съм заеквала нито веднъж. Всяка седмица ходих на логопед, всеки ден се упражнявам да говоря пред огледалото, всяка минута следя за думите, излизащи от устата ми. Преди това винаги се притеснявах, когато говорех, очаквайки да видя онова смутено изражение, което добиваха хората, а сетне ги осеняваше прозрението: „О, разбирам... тя има проблем“. И неизменно следваше жалостивият поглед. А след това предположението: „Тя сигурно е глупава“. Или, в случая с няколко момичета от училище, заекването ми беше повод за подигравки.
Но аз вече не заеквам.
Тък знае, че тази година съм решена да покажа самоуверената си страна - страна, с която никога не съм се изявявала пред децата в училище. През първите три години от гимназията бях срамежлива и затворена, защото безумно се страхувах, че хората ще се подиграват на заекването ми. От сега нататък Киара Уестфорд няма да е някогашното стеснително и свито момиче, а ще бъде запомнена като момичето, което не се бои да говори.
Не очаквах, че Майкъл ще скъса с мен. Мислех, че ще отидем на годишния бал по случай срещата на бившите възпитаници на гимназията и на абитуриентския бал в края на учебната година...
- Престани да мислиш за Майкъл - нарежда Тък.
- Той беше сладък.
- Както и косматият пор, но не искам да се срещам с него. Можеш да си намериш някой много по-добър. Не се подценявай.
- Погледни ме - казвам му. - Виж реалността, Тък. Аз не съм Мадисън Стоун.
- И слава богу. Ненавиждам Мадисън Стоун.
Мадисън издига определението „злобарка“ до нови висини. Тя е перфектна във всичко, с което се заеме, и с лекота може да бъде коронована за най-популярното момиче в училище. Всяко момиче мечтае да й бъде приятелка, за да се движи с готина тайфа.
Мадисън Стоун създава готината тайфа.
- Всички я харесват.
- Защото се страхуват от нея. Тайно всички я мразят. - Тък надрасква нещо в тетрадката ми и ми я подава. - Ето - казва и ми хвърля химикалката.
Взирам се в страницата. Най-отгоре е написано: „Правила на привличането“, а листът е разделен с дебела черта.
- Какво е това?
- В лявата колона напиши всичките си най-добри качества.
Той шегували се?
-Не.
- Хайде, започвай да пишеш. Смятай го за упражнение по самопомощ и начин да осъзнаеш, че момичета като Мадисън Стоун дори не са привлекателни. Довърши изречението: „Аз, Киара Уестфорд, съм страхотна, защото...“.
Знам, че Тък няма да ме остави на мира, затова пиша нещо глупаво и му връщам тетрадката. Той чете написаното и се мръщи. „Аз, Киара Уестфорд, съм страхотна, защото... знам как да хвърлям топка, да сменям маслото на колата и да изкачвам четирихилядници.“ Пфу, на момчетата не им пука за подобни неща. - Измъква химикалката от ръката ми и започва трескаво да пише.
- Да започнем с основното. Трябва да определиш привлекателността в три части, за да постигнеш пълен резултат.
- И кой е измислил тези правила?
- Аз. Това са правилата на привличането на Тък Рийс. Първо, започваме с индивидуалността. Ти си умна, забавна и саркастична - заявява той и го записва в тетрадката.
- Не съм сигурна, че това са положителни качества.