ми ръка.
- А тя отвърна ли на целувката? - пита Кармела.
Кено повдига вежди.
- Тя мексиканка ли е?
- Ние не се целунахме. Почти се целунахме и не беше толкова важно.
- Ти я харесваш - постановява Зейна. Когато изпухтявам подигравателно, тя добавя: - О, моля те. Хората казват „не беше толкова важно“, когато наистина е важно.
- Какво значение има това, Зейна? - намесва се Джъстин. - Той всъщност не я е целунал, а и тя си има гадже. Независимо дали той я харесва, или не, тя е заета.
- Карлос, трябва да поработиш над себе си, преди да имаш етабилна връзка - заявява дълбокомислено Зейна, сякаш е голям експерт.
Да бе, все ми е тая. Аз не харесвам Киара. Последното, което искам, е етабилна връзка... и дори не съм убеден, че стабилните връзки наистина съществуват.
Облягам се назад и скръствам ръце пред гърдите.
- Само за сведение, госпожо Б., приключих с приказките.
Бергер ми кима одобрително.
- Благодаря, че ни се довери, Карлос. Оценяваме желанието ти да ни разкриеш частица от личния си живот. Вярваш или не, но нашата група стана по-сплотена благодарение на теб.
Бих й показал с един пръст какво мисля за теорията й, но това навярно ще е нарушение на проклетите правила. Едва изтърпявам останалата част от груповата терапия за неудачници, макар че мога да се закълна, че те се държат, сякаш вече са ми приятели. В края на деня, когато излизам от сградата, Алекс ме чака на паркинга в колата на Бритни.
Когато спираме на светофара, виждам пред нас да върви една двойка, която се държи за ръце. Никога не съм виждал Тък и Киара да се държат за ръце, така че може би един от тях е побъркан на тема микроби.
- Гаджето на Киара е пълен pendejo - изтърсвам неочаквано. - Двамата изглеждат смешно заедно.
Алекс клати глава.
- Какво? - питам аз.
- Не се забърквай с нея.
- Няма.
Той се смее.
- Точно това казах на Пако, когато ме предупреждаваше за Бритни.
- Нека се разберем веднъж и завинаги. Аз не съм ти. Никога няма да бъда като теб. И след като ти казвам, че между мен и Киара няма нищо, значи, наистина е така.
- Добре.
- Освен това през по-голяма част от времето тя адски ме дразни.
Отговорът на брат ми е поредната порция смях.
Когато пристигаме в дома на Уестфорд, в къщата няма ни кого. Колата на Киара е на алеята за коли и пасажерският про зорец, както винаги, е отворен.
- Тя трябва да я поправи - казвам на Алекс, когато се отправяме към колата. Мисля, че и двамата не можем да устоим на изкушението да си представим каква би била колата, ако всичко й е наред. - Пасажерската врата не се отваря.
Алекс дърпа дръжката, за да провери.
- Трябва да я разглобиш и да видиш дали можеш да я поправиш.
Свивам рамене.
- Може и да го направя.
- Ремонтирана или не, колата е супер.
- Знам, вече я карах. - Пъхам глава през прозореца и се намъквам вътре.
- Какво ще кажеш, ако ти кажа, че купих точно същата? - пита Алекс.
- Наистина ли? Най-после имаш своя кола?
- Аха. Нуждае се от доста работа, затова ще стои в сервиза, докато не поправя двигателя.
- Като заговорихме за двигатели, ми се струва, че този малко се дави на висока скорост - казвам му, после отварям капака на колата.
- Сигурен ли си, че е редно да го правим? - пита той.
- На нея няма да й пука - отвръщам, надявайки се да е истина.
Докато изучаваме двигателя и говорим за коли, решавам да споделя с брат ми какво открих.
- Мисля, че Девлин е заповядал да ме натопят с наркотиците.
Алекс толкова рязко вдига глава, че я удря в капака на колата.
- Девлин? Уес Девлин? - пита паникьосано.
Кимам.
- Защо Девлин? - Той търка очите си с длан, като че ли не може да повярва, че съм се забъркал в тази каша. - Този тип вербува членове на банди отвсякъде, превръща ги в хибриди, независимо към коя организация принадлежат. Как, по дяволите, позволи това да се случи?
- Всъщност не съм позволявал. Просто се случи.
Брат ми ме поглежда право в очите.
-Лъгал ли си ме, Карлос? Свързал ли си се с „Герерос“ в Мексико, планирал ли си предварително тази сделка с наркотиците? Защото Девлин не се шегува. По дяволите, той дори Има връзка с „Кървавите латиноси“ в Чикаго.
Не мислиш ли, че го знам? - Вадя листчето с номера на Девлин, което открих в шкафчето на Ник и го подавам на Алекс. - Смятам да му се обадя.
Той поглежда номера и клати глава.
- Недей.
- Длъжен съм. Трябва да разбера какво иска.
Той иска теб, Карлос - изсмива се Алекс. - „Герерос“ очевидно са му казали за теб.
Поглеждам го право в очите.
- Не се страхувам от него.
Брат ми напусна „Кървавите латиноси“ и едва не го убиха. Той знае какво означава да се опълчиш срещу шефа на бандата.