- Добре.
Той не помръдва. Има вид, като че ли иска да каже още нещо, затова аз оставам на мястото си. Колкото по-дълго стоим и се взираме един в друг, толкова повече се изнервям. Не че Карлос ме плаши; просто когато той е наоколо, въздухът сякаш се наелектризира. Да го видя така уязвим, е, като да надникна зад защитната му стена и да зърна още една частица от истинския Карлос.
Аз се сдържах с всички сили, когато в сряда той заплаши да ме целуне в планината, и даже сега, когато Тък и Алекс са от вън, чувствам непреодолимо привличане към Карлос, каквото никога досега не съм изпитвала.
- Ще се преоблечеш ли? - пита той и поглежда към тениската ми НЕ БЪДИ ЖЕНЧО, ИЗКАЧИ ЧЕТИРИХИЛЯДНИК! с мокри петна под мишниците от бягането. - Тази тениска трябва да изчезне.
- Ти си прекалено обсебен от външния си вид.
- По-добре така, отколкото изобщо да не му обръщаш внимание.
Плъзгам дръжката на чантата върху рамото си, после му давам знак да се отмести от пътя ми.
Той се отдръпва настрани.
- Като говорим за външен вид, ти някога сваляш ли този ластик от косата си?
-Не.
- Защото това прилича на кучешка опашка.
- Хубаво. - Минавам покрай него и отмятам глава, опитвайки се да го шибна с опашката. Той ловко я улавя миг преди да го плесне през лицето. Вместо да я дръпне, той прокарва пръсти през косата ми. Поглеждам го и виждам, че се усмихва. - Какво?
- Косата ти е толкова мека. Не го очаквах.
Фактът, че той изобщо е обърнал внимание на това, какво е усещането за косата ми, секва дъха ми. Преглъщам мъчително, когато той се протяга и отново прокарва пръсти през косата ми. Жестът е толкова интимен.
Карлос клати глава.
- Някой ден, Киара, ще се забъркаме в неприятности. Знаеш го, нали?
Искам да го помоля да поясни по-подробно какво има предвид под „неприятности“, но не го правя.
- Аз не се забърквам в неприятности - заявявам вместо това и се отдалечавам от него.
Отвън Тък и Алекс ни чакат.
- Какво ви задържа толкова дълго? - пита Тък.
- Не би искал да знаеш - изстрелва Карлос и ме поглежда. - Кажи му, че няма да дойде с нас.
Тък обвива ръка през раменете ми.
- За какво говори той, захарче? Аз мислех, че ще отидем у нас и ами нали се сещаш... - Той шава многозначително с вежди, сетне ме потупва по дупето.
Най-добрият ми приятел толкова преиграва с преструвките, че ми е гадже, че не мисля, че изобщо е убедителен, но Карлос, изглежда, се хваща, ако може да се съди по отвратеното изражение на лицето му.
Навеждам се по-близо към ухото на Тък.
- Успокой топката, захарче.
На свой ред той също се навежда към ухото ми.
- Добре, кукличке.
Избутвам го по-надалеч, едва сдържайки смеха си.
- Изчезвам - обявява Тък и хуква надолу по алеята.
Алекс си тръгва веднага след него и на алеята оставаме само двамата с Карлос.
- Не мога да повярвам, че ми отне толкова време, за да го разбера - мърмори Карлос. -Двамата с Тък сте просто приятели. Дори не мисля, че помежду ви някога е имало нещо повече.
- Това е нелепо. - Влизам в колата, като избягвам да го гледам в очите.
Карлос се плъзга вътре през прозореца.
- Ако той е такъв шампион по целуването, както ти твърдиш, защо нито веднъж не съм ви видял да се целувате?
- Постоянно се целуваме. - Прочиствам гърлото си и додавам: - Просто... го правим насаме.
Лицето му добива самодоволно изражение.
- Не ти вярвам нито за секунда, защото, ако ти беше мое гадже и жребец като мен живееше в къщата ти, щях да те целувам пред него при всеки удобен случай, за да му напомням.
- К-к-какво да му напомняш?
- Че си моя.
31
Карлос
Бутам количката в супермаркета, благодарен за шанса да купя храна, която разпознавам. Докато се промушваме между останалите клиенти към секцията със зеленчуците, аз вземам едно авокадо и го подхвърлям на Киара.
- Обзалагам се, че досега никога не си яла истинска мексиканска храна.
- Разбира се, че съм - отвръща тя, докато улавя плода и го слага в количката. - Мама постоянно прави тако.
- Какво месо слага вътре? - дразня я аз. - Обзалагам се, че госпожа У. и понятие няма от традиционното мексиканско тако.
Киара мънка нещо, което не мога да разбера.
- Какво? Не те чувам.
- Тофу. Признавам, че тако с тофу не е най-традиционното мексиканско блюдо, но...
- Тако с тофу изобщо не е мексиканско блюдо. Мисля, че да слагаш тофу в каквото и да е и да го наричаш мексиканско е обида за моя народ.
- Съмнявам се, че това е вярно.
Тя върви надолу по пътеката и ме наблюдава как избирам домати, лук, кориандър, лайм, poblano и jalapenos. Свежото ухание на всеки зеленчук ми напомня за кухнята на mi ‘ата. Грабвам нещо, което винаги имаме в нашата кухня.