- Това е tomatillo.
- Какво правиш с него?
- Мога да направя страхотен salsa verde1.
- Аз обичам червен сос.
- Защото не си пробвала моя.
- Ще видим - казва тя неубедено.
Може би трябва да приготвя специално за нея порция су- перлютив сос, за да запомни, че не бива да ме предизвиква.
Киара ме следва из магазина. Купувам всички необходими продукти - боб, ориз, царевично брашно и различни видове месо (Киара настоява да е органично, макар че струва да пъти по-скъпо от неорганичното). После се прибираме вкъщи.
В кухнята на Уестфорд аз вадя покупките и предлагам да сготвя вечеря. Госпожа У. е благодарна, защото Брандън има някакъв проект за училище. Той май се е опитал да нарисува върху тялото си карта с постоянни флумастери и сега мастило не може да се измие.
- Аз ще помогна - заявява Киара, докато вадя покупките върху плота и слагам тенджерите върху печката.
За пръв път съм доволен, че Киара е облечена с тениска, защото не се налага да й казвам да навие ръкавите.
- Доста ще се изпоцапаме - предупреждавам я, след като си измиваме ръцете.
Тя свива рамене.
- Няма нищо.
Сипвам царевичното брашно в една купа и добавям вода.
- Готова ли си? - питам я.
Тя кима.
Бъркам с ръце в купата и започвам да меся тестото.
- Хайде, помогни ми.
Киара застава до мен, също бърка с ръце и започва да мачка влажното и лепкаво тесто между пръстите си. Няколко пъти ръцете ни се докосват и мисля, че веднъж, без да искам, взех пръста й за тесто.
Добавям още вода, отдръпвам се и я наблюдавам.
- Колко плътно да бъде? - пита тя, докато ръцете й продължават да месят.
-
Ще ти кажа кога да спреш. - И аз не зная защо стърча тук като идиот, облегнат на плота, и я наблюдавам. Може би защото това момиче никога не се оплаква от работата. Тя не се бои да изкачва планини, да поправя коли, да предизвиква кретени като мен или да изцапа ръцете си в кухнята. Има ли нещо, което това момиче да не може - или да не иска - да направи?
Поглеждам в купата. Тестото ми изглежда готово, плътно, но не твърдо.
- Мисля, че вече е добре. Сега го направи на топки, а аз ще ги разплескам с този тиган.
Тъй като съм сигурен, че нямате уред за тортили, ще трябва да измислим нещо.
Внимавай, защото едва ли ще искаш да изцапаш грозната си тениска.
Докато се ровя из шкафовете за фолио, с което да покривам тестените топки, преди да ги разстеля с тигана във форма на тортиля, усещам, че нещо ме удря по гърба. Поглеждам към пода. Една от тестените топки се търкулва край мен.
Вдигам глава към Киара. В ръката й е друга топка, насочена към мен.
- Да не би току-що да ме замери с тази топка? - питам развеселено.
Тя взема още една топка в другата си ръка.
- Замерих те. Това е наказание, задето нарече тениската ми грозна. - Тя се усмихва победоносно и мята топката към мен, но този път аз я улавям. Грабвам ловко другата от пода и сега имам в ръцете си две топки.
- Наказание, а? - казвам, подхвърлям едната топка във въздуха и отново я улавям. - А на тази е написано твоето име. Отмъщението е нож с две остриета, chica.
- Така ли?
-Да. Така.
- Първо ще трябва да ме хванеш. - Киара ми се плези като малко хлапе и изхвръква през вратата в двора. Аз й давам малко преднина, колкото да грабна купата с останалото тесто, и хуквам след нея. Арсеналът ми току-що яко се е увеличил. - Не ми съсипвай топките! - засмива се тя, когато думите се изплъзват от устата й.
Наблюдавам развеселено как тя се спуска да вземе малката масичка на двора, за да я използва като щит.
- По-добре твоите, отколкото моите, chica. - Замерям я с топките, докато не остава нито една.
Нашата тестена война продължава, докато целият двор не се покрива с малки топки.
Уестфорд излиза от къщата и лицето му добива сащисано изражение.
- Мислех, че вие двамата приготвяте вечерята.
- Така беше - осведомява го Киара.
- Докато вие си играете тук, останалите умираме от глад. Къде е вечерята?
Двамата с Киара поглеждаме към баща й, сетне се вторачваме един в друг. Без да кажем нито дума, го замеряме с топките, докато и той не се включва във войната. Накрая госпожа У. и Брандън се присъединяват към бойните действия.
Изкушавам се да позвъня на Алекс и Бритни, защото нямам нищо против и те да получат някоя и друга топка. Може би не е зле да предложа на госпожа Бергер да устроим тестена война по време на някоя сбирка във ВЪЗДЕЙСТВИЕ. Ще бъде по-добре от всякаква групова терапия.