32
Киара
- Ела довечера у дома - казва Мадисън на Карлос, докато стои пред шкафчето му в петък сутринта. - Родителите ми още отсъстват, така че къщата е на наше разположение през целия уикенд.
Аз стоя до моето гардеробче и я чувам. Довечера Карлос трябва да дойде с мен в „Хайландс“, за да ми помогне в класа по рисуване. Дали ще ми върже тенекия заради нея?
- Не мога - отвръща й Карлос.
- Защо не?
- Имам други планове.
Тя отстъпва назад в пълен потрес. Не мисля, че досега някой някога й е отказвал.
- С момиче?
- Аха.
- Коя? - пита тя, думата реже като нож.
Преди да разбера какво става, Карлос ме придърпва към себе си.
- Киара.
Докато аз още съм в шок, Мадисън изсумтява подигравателно.
- Това е шега, нали?
- Всъщност... - подхващам аз, готова да го освободя от ангажимента, но Карлос ме стиска толкова силно, че едва не спира кръвообращението в ръката ми.
- Ние се срещаме тайно от миналата седмица. - Той ми се усмихва и ме гледа така, като че ли аз съм неговата единстве- на-и-неповторима. Тази усмивка може и да заблуди Мадисън, но аз знам, че е пълна измама. - Нали така, К.?
Той ме стиска още по-силно.
- Ъ-ъхъ - изстисквам от себе си.
Мадисън разтърсва бързо глава, сякаш не може да повярва на чутото.
- Никой със здрав разум няма да избере Киара Уестфорд вместо мен.
Тя е права. Разкрити сме.
- Искаш ли да се обзаложим? - Очите ми се разширяват, когато Карлос свежда глава към мен. - Целуни ме, carino / Скъпа, мила, любима /
Да го целуна? В коридора пред всички? Аз не мога да говоря пред Мадисън, камо ли да целуна момче, от която тя се интересува, при това право пред нея.
- А-а-а-з н-н-не...
Опитвам се да измисля нещо, но продължавам да заеквам. Карлос, сякаш дори не забелязва пелтеченето ми, обхваща с пръсти брадичката ми, сетне нежно плъзва показалец по бузата към устните ми. Това е нещо, което ще направи едно момче на гаджето си, по което е луд, и... и... и Карлос само се преструва. Аз го зная. Той го знае. Но Мадисън не го знае.
Усещам горещия му дъх върху лицето си и чувам едва доловимото „благодаря“, преди той да сведе глава и да докосне с устни моите. Затварям очи и се опитвам да забравя за целия свят, за училището и просто да се насладя на мига. Дори и целувката да е престорена, за мен е като истинска. Вълнуваща и сладка. Знам, че трябва да се отдръпна, ала не мога.
Вдигам ръце и ги обвивам около шията му. В същото време той ме притегля по-близо и без никакво предупреждение, разтваря устните ми с едно леко и еротично движение на езика си. Не зная къде се е научил да се целува така, но ми е трудно да не застена в устата му и да не почувствам как нещо дълбоко в тялото ми се пробужда, когато езиците ни се докосват.
Карлос се отдръпва, сваля ръцете ми от шията си и въздъхва.
- Тя си отиде.
- К-к-какво б-б-беше всичко това? - питам аз.
Той се озърта, за да се увери, че никой не подслушва.
- Имам нужда ти да си ми гадже. Ето, казах го.
Когато не отговарям, той ме улавя за лакътя и ме тегли на долу по коридора към кабинета по информатика. Вътре няма иикого, с изключение на тридесетте компютъра, подредени в спретнати редици.
Това момче ме обърква и никак не ми помага, че устните ми още тръпнат от еротичната му целувка. Окопитвам се и мисля за думите, преди да ги изрека. Няма да заеквам.
- Ами Мадисън? Правил си секс с нея в леглото на родителите й.
- Никога не съм правил секс с нея, Киара. Този слух го пусна тя, не аз. Познавах я едва от пет дни, преди да отида на тъпия й купон. Повярвай ми.
- Защо да ти вярвам? Ти винаги д-д-дрънкаш врели-неки- пели. - Обръщам се с гръб към него и се отправям към вратата на кабинета. Предполагам, че съм бясна, защото целувката изглеждаше и се чувстваше като истинска. А в действителност Карлос ме е целунал само за да избудалка Мадисън.
- Добре, признавам. Дрънкам врели-некипели. Но не съм правил секс с нея и единствената причина тя да ме сваля е, защото иска да накара Рам да ревнува. За мен е важно тя да ми се махне от главата, затова ще се преструваш ли известно време, че сме гаджета, или не? - Той пъха ръце в джобовете. - Назови цената.
- Защо аз?
- Защото си прекалено умна да се хванеш на измислиците ми, а и не ми трябва
истинско гадже. Веднъж вече имах и беше пълен провал. Хайде, назови си цената.
Не обичам да се глася всеки ден, но поне веднъж искам да отида на училищен бал с истински кавалер. Това е последната ми година във „Флатайрън“ и може да нямам друг шанс.
- Ела с мен на годишния бал.
- Не ходя на танци - клати глава той. - Годишният бал се изключва. И изобщо не помисляй да ми предлагаш абитуриентския.