След известно време го поглеждам. Той прилича на заспал, но не съм сигурна.
- Карлос? - повиквам го плахо.
Той отваря очи, в тъмните им глъбини се отразява светлината от телевизора. В погледа му се четат страст и желание.
- Ъ ?
- Спиш ли?
- Не - подсмихва се той. - Съвсем не. Тъкмо се опитвах да убедя себе си да не ти пускам ръка.
Забравила за филма, аз прогонвам страховете си и решавам да пробвам какво има помежду ни. Ставам от дивана, затварям и заключвам вратата на салона, за да ни осигуря уединение.
- Ти заключи вратата - изтъква той.
- Знам.
Аз не умея да редя красиво думи и ако се опитвам да кажа нещо, навярно ще заекна и ще разваля момента. Ако не мога красноречиво да му кажа как се чувствам, определено мога да му покажа. Внезапно осъзнавам, че имам доверие на това момче, дори самият той да гама доверие на себе си.
Коленича редом с него на дивана и бавно вдигам треперещата си ръка към лицето му. Пръстите ми чертаят лъкатушещи линии върху леко наболата му брада. В отговор той поема пресекливо дъх.
- Киара...
Поставям пръсти върху красивите му пълни устни, за да го прекъсна.
- Шшт.
- Ние... на път ли сме... да се забъркаме... в неприятности? - пита той.
Навеждам се напред. Думите му заглъхват, когато устните ми приближават неговите. Плъзвам длани върху гърдите му и се опирам върху мускулестото му тяло, докато се придвижвам по-близо. И по-близо. Чувствам топлината на дъха му, смесващ се с моя, и повече не мога да издържам.
- В огромни неприятности - мълвя аз.
Зная, че не мога да се надявам завинаги да бъда неговото момиче, но искам да му покажа какво означава близостта, когато има истински чувства.
Когато устните ми докосват за миг неговите, от устата му се изтръгва тих стон. Сърцето му тупти като бясно под дланите ми. Сладкият звук от нашите устни, които се разтварят и се сливат, ме разтапя цялата. Той ме оставя да поема контрола, ръцете му не ме докосват, но всеки път щом приближа устни към неговите, за да ги отдръпна след секунди, той започва да диша по-тежко.
- Позволи ми да те вкуся - шепне Карлос.
Следващия път, когато свеждам глава, аз няколко пъти нежно го целувам, сетне събирам достатъчно смелост, за да разтворя уста и да задълбоча целувката. Облива ме прилив на енергия, когато езиците ни се срещат за пръв път, влажни и хлъзгави и, ох, искам още.
Звукът на телевизора е като далечен, неясен шум.
Той обхваща лицето ми в шепи и ме заставя да погледна в тъмните му чувствени очи, пълни със страст и желание.
- Играеш опасна игра, chica.
- Знам. Но ти имам доверие.
37
Карлос
Думите й отекват в съзнанието ми. Имам ти доверие. Тя е първото момиче, което ми го е казвало. Дори Дестини каза, че трябва да спечеля доверието й, когато се запознахме, защото мислела, че съм женкар. А ето я Киара, момиче, което знае, че аз никога няма да бъда нейният рицар в блестящи доспехи, без колебание ме дарява с доверието си. Тя ме е възседнала, устните й са влажни от целувките ни. Тя е луда, ако мисли, че ще постъпя правилно.
Все още държа лицето й в шепи. Уважавам това момиче прекалено много, за да я лъжа.
- Не ми се доверявай.
Бузите й поруменяват, когато протяга ръка зад главата си и сваля ластика от косата си.
- Но аз ти вярвам.
Разтърсва коса. Тя пада като завеса по раменете й, стеле се малко по-високо от гърдите й. Никога не съм виждал нещо по-секси в живота си, а тя дори още не е съблечена.
Още? Какво мисля? Нямам намерение да я събличам. Искам да е гола. По дяволите, жадувам да сваля дрехите й, да проуча всяка извивка на тялото й с очи и ръце. Тялото ми крещи: Давай! Ти го искаш. Тя го иска. Какъв е проблемът?
Проблемът е онази проклета дума... Доверие.
Тя ми има доверие.
Стискам силно очи. Какво да й кажа, за да й докажа, че както вече знае, аз съм лошо момче? Тя е глупава, ако ми вярва. Ще се възползвам от нея всеки път щом ми падне сгоден случай, но как мога да й го докажа?
Ако разбере колко съм готов да мина на следващия етап, може да се изплаши.
Протягам ръка и сграбчвам дупето й, после се търкам о нея, така че да не остане ни най-малко съмнение за намеренията ми.
Проблемът е, че тя започва да се движи с мен. По дяволите, това не е добре. Тя определено има власт над мен. Контролът ме опиянява, но в момента напълно съм го изгубил.
Придърпвам я към себе си и притискам тялото й към моето, ръцете ми шарят по гърба й. Тежкото ни дишане изпълва стаята. Радвам се, че филмът продължава, замаскирвайки звуците, които издаваме.