Мамка му.
Наруших правило номер едно: никога да не влагам чувства.
Какво се случи с твърдото ми решение да си прекарвам времето с момичета, които искат само да се забавляват? Думата amor, или на английски „любов“, не е в моя речник.
Аз не съм създаден за сериозна връзка. Ако искате любов и обвързаност, не чукайте на моята врата. Трябва да се измъкна, преди да затъна до уши.
- Всичко е наред. - Тя сяда и се наклонява към мен, тялото й е прекалено близо. Не мога да мисля трезво, когато топлината на тялото й прониква в мен. Чувствам се уловен в капан. Трябва да се махна от тук. Отмествам я нежно, за да има дистанция помежду ни.
- Не, не е добре. Това не е добре. - Реакцията ми на изстрелите ме кара да се опомня. Не мога да причиня това на Киара. Притискам длани върху очите си и въздъхвам безсилно. - Покрий се - казвам и вземам тениската й.
Когато й подхвърлям широката фланелка, си заповядвам да не срещам погледа й. Не искам да видя болката в очите й и да зная, че е по моя вица.
- Аз го и-и-исках - заеква тя с треперещ глас. - Т-т-ти с-с-също.
По дяволите. В нея бушуват толкова силни емоции, че тя едва успява да изрече дума, без да заекне. За нея ще е по- добре да ме ненавижда, отколкото да ме обича.
- Аха, ами аз искам момиче, което да се чука с мен, а не да ми се признава в любов.
- Аз н-н-не...
Вдигам ръка, за да я спра. Знам какво ще каже, че никога не е казвала, че това ще прерасне в нещо повече.
- Ти каза, че се влюбваш е мен, а това е последното, което иска да чуе такъв като мен.
Признай си, Киара. Момичетата като теб искат да отрежат топките на момчетата и да ги провесят на огледалото за обратно виждане в колата си.
Бъбря като пълен pendejo, думите се леят от устата ми, без дори да се замислям какво казвам. Осъзнавам, че с всяка дума й причинявам болка. Това буквално ме убива, но тя трябва да знае, че аз не съм момчето, което ще я хване, когато тя политне да падне. Аз тепърва трябва да се оправям с Девлин и може да не оживея. Последното, което искам за Киара, е да оплаква някого, който от самото начало не заслужава любовта й.
- Можем да бъдем приятели... - казвам й.
- Приятели, които преспиват заедно, без никакви чувства?
- Да. Какво лошо има в това?
- Аз искам повече.
-Това няма да го бъде. Ако искаш повече, намери си някой лигав глупак. - Отправям се към вратата, трябва час по-скоро да изчезна от тук, преди да падна на колене пред нея и да я моля да ме вземе отново в обятията си и да довършим това, което започнахме. Докато излизам, се опитвам да изтласкам от съзнанието си всички картини за нея. Никакъв шанс скоро да се получи.
Обратно в стаята си, сядам върху леглото. Няма смисъл да се опитвам да заспя. Знам, че тази вечер това е невъзможно. Тръсвам глава, питайки се как се забърках в тази каша. Да я оставя в онази стая, беше първата безкористна постъпка, която съм направил, откакто дойдох в Колорадо.
И се чувствам като последен боклук.
38
Киара
Седя в салона и отново, и отново превъртам в главата си това, което се случи тази вечер. Колкото и да си повтарях, че отношенията ми с Карлос никога няма да прераснат в нещо сериозно, се надявах на обратното. Знаех съвсем точно какво правех и фактът, че балонът на илюзиите ми се спука, само ме накара да осъзная факта, че Карлос е прав. Той не е момче за сериозна връзка. Той иска момиче, което ще си свали дрехите, без обвързване или обещание.
Той иска момиче като Мадисън.
Тази вечер се държах като пълна глупачка. Беше глупаво да мисля, че ако му отдам тялото си, той ще се промени. Наистина ли съм си въобразявала, че една невероятна физическа връзка помежду ни може да го накара да пожелае да има постоянни отношения с мен? Всъщност наистина си въобразявах.
Когато тази вечер се целувахме, беше идеално. Беше всичко, което исках и очаквах, и се надявах. Щом той обхвана лицето ми в шепите си, аз бях изгубена. Знаех, че нищо, което съм имала, или бих могла да имам с Майкъл, никога не би могло да се сравни със силата на това, което ставаше между мен и Карлос.
А сега всичко се разби на пух и прах, защото Карлос ме отблъсна. След това езикът ми надебеля и аз не можах да изрека нито една дума, без да заекна.
О, направо умирам от срам. Как ще го погледна утре сутринта? А още по-лошо - как ще погледна себе си?
39
Карлос
Миналата нощ съм успял да поспя около два часа. Когато слънцето ме събужда, аз изпъшквам, обръщам се на другата страна и се опитвам отново да заспя. Трудно е, когато цялата стая е боядисана в същия цвят като проклетото слънце. Следващия път, когато се отбия в железарията, ще купя няколко кутии черна боя, за да боядисам това място в цвят, съответстващ на настроението ми.