Выбрать главу

- Кое от двете: да оставяш улики или да го правиш с дъщеря ми в моята къща? И ако обичаш, престани с това „сър“. Не сме в армията.

- Аз му се хвърлих на врата, татко - казва Киара, цъфвайки на прага. - Вината не е негова.

Професорът потрепва.

- За танго са нужни двама. Не обвинявам никого. Просто обсъждам. Щеше ми се майка ти да е тук за този разговор. Ние, поне, ъ, използвахте ли предпазни средства?

Киара простенва, напълно засрамена.

- Татко, ние не сме правили секс.

- О - изрича той. - Не сте ли?

Аз клатя глава.

Не мога да повярвам, че присъствам на този разговор. Мексиканските бащи не водят подобни разговори. Особено с момчетата, с които техните дъщери си имат вземане-даване. Те първо сритват яко задника на момчето, после задават въпроси. След това забраняват на дъщеря си да излиза навън без придружител. При тях няма подобни глупости за „открито общуване“.

Имам чувството, че съм в телевизионно шоу за бели и не зная какво да кажа. Аз също не съм свикнал с баща, който иска да говори за подобни неща. Дали това е нормално, или се случва само с бащите психолози, които се опитват да ни бърникат в мозъците?

- Не съм толкова глупав, че да мисля, че мога да предотвратя това, което вие двамата...

правите - продължава Уестфорд. - Но аз въвеждам ново правило: повече никакви непозволени лудории между теб и дъщеря ми под моя покрив. Ако това стане по-трудно за вас, може би ще направите по-правилен избор. Освен това трябва да ви кажа, като твой баща, Киара, и твой настойник, Карлос, че ви съветвам да останете девствени до сватбата. - Той се отпуска назад в креслото и ни се усмихва, безкрайно доволен от себе си за последното изречение. Жалко, че този разговор е закъснял с няколко години, поне за мен.

- А вие бяхте ли девствен, когато се оженихте? - подбъ- зиквам го аз. Усмивката му тутакси помръква.

- Да, ъ, ами, ъ... когато аз бях тийнейджър, времената бяха други. Днешните младежи са по-умни и по-образовани. Има неизлечими болести... и опасности за двамата партньори, ако нямате сериозни, моногамни, обвързващи отношения. - Той размахва заплашително пръст насреща ни. - И не забравяйте важната дума с „б“. Не мога да сдържа смеха си. Perdon?

- Думата с „б“?

- Бременност! - Професорът присвива очи насреща ми. - Не съм готов да ставам дядо още дълго, дълго, дълго, дълго време.

Замислям се за мама, която е забременяла с Алекс, когато е била на седемнайсет. Mi ‘ата ме накара да обещая, че винаги ще използвам презерватив, ако спя с момиче - тя никога не е искала някой от синовете й да се окаже в същото положение като нея и mi papa. По дяволите, тя дори криеше презервативи в бельото ми като напомняне.

Миналата нощ ме изплаши до смърт. Защото, макар че обикновено никога не забравям да предпазя себе си и момичето, с което съм, не мога да твърдя, че миналата нощ щях да имам сили да спра, въпреки че нямах презерватив под ръка. А дори не бях пил. Ако не се бях изплашил яко от онези изстрели, идващи от телевизора, сега двамата с Киара щяхме да разговаряме е професора на съвсем различна тема.

- Татко, ние знаем за всичко това - намесва се Киара.

- Едно напомняне няма да навреди, имайки предвид факта, че тази сутрин намерих фланелката на Карлос на пода в салона.

Когато вдигам тениската, за да й покажа какво има предвид баща й, Киара издава едно задавено:

-Ох!

Уестфорд поглежда часовника върху бюрото.

- Трябва да изведа Брандън на разходка, преди да се е пристрастил към гледане на телевизия. - Протяга длани напред, като че ли смята да ми предложи нещо. - Карлос, разбрахме ли се?

- Да - кимам. - Стига да не е под вашия покрив и вие да не го знаете, ние можем да се въргаляме в кревата.

- Знам, че се шегуваш с мен. Шегуваш се, нали?

- Може би.

Киара пристъпва в стаята.

- Татко, той се шегува.

Докато говори, професорът ме пронизва с поглед и изброява всяка дума на пръстите си:

- Не забравяйте... 1) сериозни, 2) моногамни, 3) обвързващи отношения, 4) не под моя покрив и 5) доверие.

- И не забравяйте 6) Думата с „б“ - напомням му аз.

Той кима.

- Да. Думата с „б“. Някой ден в армията ще ти избият от главата този сарказъм, Карлос.

- Жалко, че не смятам да се записвам в армията.

- Това наистина е много жалко. Ако някога все пак отидеш и вложиш също толкова енергия да бъдеш добър войник, колкото и в сегашното си нахакано поведение, би стигнал далеч. Изкушавам се да пъхна нещо червено в прането ти, за да боядиса бельото ти в розово. Това ще бъде малко напомняне за днешния ни задушевен разговор.