Свивам рамене.
- Няма проблем. Не нося бельо - лъжа аз.
- Вън, умнико - нарежда той и ни изкъшква през вратата. Струва ми се, че зървам за миг как в ъгълчето на устата му се мярва усмивка от моята остроумна забележка, но бързо изчезва. - И двамата вън от кабинета ми. И нека този разговор си остане между нас. А сега си размърдайте задниците и поемайте за „Лековит чай“. Жена ми ви очаква днес за работа.
И не спирайте по пътя - подвиква той, когато вече сме в коридора. - След петнайсет минути ще звънна там, за да се уверя, че сте пристигнали.
40
Киара
- Слушай, chica... - подхваща Карлос, когато няколко минути по-късно вече сме в колата на път към магазина на мама.
Ръцете ми стискат волана.
- Повече не ме наричай така - отвръщам аз.
- Как искаш да те наричам тогава?
Свивам рамене.
- Както и да е. Само не chica. - Протягам ръка, за да включа стереото, но се сещам, че още не работи. Стискам по-силно волана и се съсредоточавам върху пътя пред нас, дори и когато спираме на светофара.
Карлос вдига ръце.
- Какво искаш от мен? Искаш да те лъжа, това ли искаш? Добре, Киара, ще те излъжа.
Киара, без теб аз съм нищо. Киара, ти си господарка на сърцето и душата ми. Киара, когато не съм с теб, имам чувството, че животът няма смисъл. Киара, аз те обичам. Това ли искаш да чуеш?
-Да.
- Никое момче, което казва тези неща, не ги мисли сериозно.
- Обзалагам се, че брат ти ги казва на Бритни и ги мисли напълно сериозно.
- Това е, защото си е изгубил ума. Мислех, че ти си единственото момиче, което не се хваща на моите глупости.
- Не се хващам. Смятай желанието ми да ми бъдеш истинско гадже за грешна преценка - казвам му аз. - Но вече се осъзнах. От сега нататък не очаквам нищо от теб и разбрах, че ти изобщо не си мой тип. Всъщност - поглеждам го аз - може да се обадя на Майкъл. Той иска отново да се срещаме.
Карлос бърка в чантата ми и вади телефона от страничното джобче. Опитвам се да го измъкна от ръката му, но той е прекалено чевръст.
- Какво правиш?
- Съсредоточи се върху пътя, Киара. Не искаш да катастрофираме, защото си се разсеяла, нали?
- Върни го обратно - нареждам му аз.
- Ще го върна. Първо трябва да проверя нещо.
На следващия светофар се пресягам и дръпвам телефона от ръката му. Чета есемеса, който Карлос току-що е изпратил на Майкъл: „Майната ти“.
- О, не, не си го изпратил.
- Да, изпратих го. - Той се обляга назад, напълно доволен от себе си. - По-късно можеш да ми благодариш.
Да му благодаря? Да му благодаря\ Отбивам на банкета, вземам чантата си и замахвам с нея като с бойна тояга, целейки се право в главата на Карлос.
Той хваща чантата, преди да го удари.
- Не ми казвай, че наистина искаш да излизаш отново с онзи загубеняк.
- Вече не знам какво искам.
Потеглям отново към магазина на мама. Спирам колата и излизам, без да дочакам Карлос.
- Киара, почакай - ръмжи Карлос, докато се измъква през прозореца. Чувам го как тича, опитвайки се да ме догони. - Ще поправя тази проклета врата, дори да е последното нещо, което някога ще направя. - Прокарва ръка през косата си. - Слушай, ако нещата бяха различни...
- Какви неща?
- Сложно е.
Извръщам гръб към него. Ако не ми каже, няма смисъл да спорим.
- Здравейте, деца! - поздравява ни мама от входа на магазина, слагайки край на разговора ни. - Киара, извадих касовите бележки от миналия месец и миналата седмица.
Можеш да ги пресметнеш. Карлос, ела с мен.
Докато седя в кабинета, пресмятам касовите бележки и ги нанасям в счетоводната книга, чувам мама да обяснява на Карлос как да отдели кутиите с насипен чай, които току-що са й доставили.
Към един часа мама надниква в кабинета и ми казва да отида в стаята за отдих за обяд. Тя очевидно усеща напрежението във въздуха, докато се настаняваме. Мама очаква всички постоянно да са щастливи и изпълнени с енергия и затова се питам дали ще забележи, че коефициентът на щастие в стаята е ударил дъното.
- Купих ги от сергията на Теди отсреща - казва тя, докато вади храната от кесията.
- Какво е това? - пита Карлос, когато мама му подава нещо, увито в хартия.
- Органичен вегетариански дог.
- Какво е „вегетариански дог“?
- Вегетариански хотдог - обяснява тя. - Без животински продукти.
Карлос неуверено развива своя хотдог.
- Няма да умреш, ако се храниш здравословно, Карлос - заявява мама. - Но ако не ти харесва, можеш да излезеш и да си купиш нещо друго.
Започвам да дъвча вегетарианския хотдог. Нямам нищо против да ям здравословната храна, която мама приготвя, но определено обичам понякога да похапвам „обработена“ храна.