- Нямах възможност да го пробвам - казва той, докато проверява дали жиците са добре закрепени. - Трябваше да посрещна брат ми на летището и не успях да дойда по-рано.
- Дошъл е на гости от Мексико? - питам го аз.
- Не е на гости. От утре ще учи в последния клас във „Флат- айрън“ - отвръща той, докато попълва фактурата. - Ти също учиш там, нали?
Кимам.
Алекс връща радиото в кутията.
- Имаш ли нужда от помощ за монтирането?
Преди да го видя, не мислех, че ще имам, но сега не съм толкова сигурна.
- Може би - отвръщам. - Последния път, когато запоявах жиците, ги обърках.
- В такъв случай не плащай сега - казва той. - Ако имаш време утре след училище, ела и аз ще го поставя. Така ще мога да го изпробвам.
- Благодаря, Алекс.
Той вдига глава от фактурата и почуква с химикалката по плота.
- Знам, че може да ти прозвучи 1осо /налудничаво, откачено/ но може ли утре да разведеш брат ми из училището? Той не познава никого там.
- В училище имаме програма за посрещане на нови ученици - осведомявам го аз, горда, че мога да помогна. - Сутринта можем да се срещнем в кабинета на директора и да се запиша, че ще бъда негов училищен екскурзовод. - Старата Киара би била прекалено срамежлива, за да предложи нещо подобно, но не и новата Киара.
- Трябва да те предупредя...
- За какво?
- Понякога може да е доста трудно да се разбере човек с брат ми.
Устните ми се разтягат в широка усмивка, защото, както Тък изтъкна...
- Аз обичам предизвикателствата.
3
Карлос
- Не ми е нужен училищен екскурзовод.
Това са първите ми думи, след като господин Хаус, директорът на гимназията „Флатайрън“ ме представя на Киара Уестфорд.
- Ние се гордеем с нашата програма за посрещане на нови ученици - заявява господин Хаус на Алекс. - Тя им помага по-бързо и лесно да свикнат с новото място.
Брат ми кима.
- За мен няма проблем. Идеята ми харесва.
- На мен не - измърморвам под нос.
Не се нуждая от проклетия училищен екскурзовод, защото: 1) е ясно от това, как Алекс поздрави Киара преди няколко минути, че я познава; 2) момичето не е секси; косата й е вързана на конска опашка, носи кожени туристически боти, тричетвърти стреч панталон, отдолу с емблемата на „Ъндьр Армър“ и развлечена тениска отпред с голям надпис „ПЛАНИНАР“; 3) нямам нужда от бавачка, особено от такава, уредена от брат ми.
Господин Хаус сяда в голямото си кожено кресло и подава на Киара копие от програмата ми. Супер, сега момичето знае къде трябва да бъда през всяка секунда от деня.
Ситуацията щеше да е забавна, ако не беше унизителна.
- Това е голямо училище, Карлос - подхваща господин Хаус, сякаш не мога сам да се оправя с картата. - Киара е примерна ученичка. Тя ще ти покаже твоето шкафче и ще те придружава до всяка класна стая през първата ти седмица тук.
- Готов ли си? - пита момичето със сияйна усмивка. - Вече би звънецът за закъсняващите за първия час.
Дали може да помоля за друг училищен екскурзовод, който няма да е толкова щастлив да цъфне в училище в седем и половина сутринта?
Алекс ме подканва с жест да тръгвам, а аз се изкушавам да му покажа среден пръст, но не съм сигурен, че на директора ще му хареса.
Следвам примерната ученичка по празния коридор и си мисля, че съм попаднал в ада. От двете страни са подредени шкафчета, а по стените висят плакати. Единият гласи: НИЕ МОЖЕМ! - ГЛАСУВАЙТЕ ЗА МЕГАН МОЖ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА УЧИЛИЩЕТО! Върху друг се мъдри: ДЖЕЙСЪН ТОЧ - ТОЧНИЯТ КАНДИДАТ ЗА УЧИЛИЩЕН КАСИЕР!, заедно с друг надпис на хора, които искат: ДА ПРЕВЪРНЕМ В НОРМА ЗДРАВОСЛОВНИЯ УЧЕНИЧЕСКИ ОБЯД! ГЛАСУВАЙТЕ ЗА НОРМ РЕДИНГ!
Здравословен ученически обяд?
По дяволите, в Мексико ядеш каквото си донесъл от вкъщи или каквато там помия ти сервират. Няма избор. Там, където живях в Мексико, ядеш, за да оцелееш, без да ти дреме за калориите и въглехидратите. Не че в Мексико няма хора, които си живеят като царе.
Също като в Америка, във всичките трийсет и един щата има богати райони... но моето семейство не живее в нито един от тях.
Аз не съм си на мястото в гимназията „Флатайрън“ и със сигурност, дявол да го вземе, не желая да се мъкна цяла седмица след това момиче. Интересно, колко дълго ще издържи тази примерна ученичка, преди да се откаже и да зареже цялата тази работа.
Тя ме води към шкафчето ми и аз набутвам вещите си вътре.
- Моето шкафче е през две от твоето - бодро ме осведомява тя, като че ли е нещо хубаво. Когато съм готов, тя тръгва по коридора, като едновременно преглежда програмата ми. - Кпасната стая за часа на господин Хенеси е на горния етаж.