Карлос отхапва от своя хотдог.
- Вкусно е. Има ли и пържени картофи към него?
Едва не се разсмивам, когато мама изсипва от пакета оранжеви картофи.
- Това са печени сладки картофи. Необелени, за да има повече фибри. Ако не греша, мисля, че съдържат омега-3 мастни киселини.
- Обичам да ям, без да мисля какво съдържа храната - уточнява Карлос, докато дъвче.
Мама ни налива студен чай в две чаши от голямата кана, която е приготвила за нас.
- Трябва да се грижиш за това, което влиза в организма ти. Например този чай е смес от акай, портокалови корички и мента.
- Мамо, яж - подканвам я, защото, преди да се усетя, тя ще се впусне в пространна лекция за антиоксидантите и свободните радикали.
- Добре, добре. - Тя взема своя хотдог и отхапва от него. - Хареса ли ви снощният филм?
- Не беше лош - отвръщам, надявайки се, че тя няма да пита за подробности, защото нямам представа какъв беше филмът.
Тя взема едно картофче и отхапва малко.
- Стори ми се пълен с насилие. Аз не харесвам такива филми.
- Аз също - отговарям.
Карлос мълчи. Чувствам погледа му върху себе си, но не вдигам глава. Съсредоточавам вниманието си върху всичко друго, но не и върху него.
Айрис, една от служителките на мама в почивните дни, отваря вратата на стаята за отдих.
- Колин, имаме клиент, който настоява ти лично да го обслужиш. Струва ми се, че бърза.
Мама дояжда хотдога си.
- Дългът ме зове.
Аз също се надигам, но Карлос ме спира, хващайки ме за китката. Господи, колко ми се иска да ме привлече към себе си и да ми каже, че миналата нощ не е била грешка. Че в ставащото помежду ни няма нищо сложно.
- Искам да знаеш, че причината не е в теб. Не съм искал толкова силно да бъда с момиче, откакто... - Гласът му заглъхва и той пуска ръката ми.
- Откакто? - питам аз.
- Няма значение.
- За мен има.
Той се колебае, като че ли не иска да изрече името й. Когато най-сетне промълвява „Дестини“, не може да скрие, че още има чувства към нея. Името й се изтъркулва от езика му, сякаш се наслаждава на всяка буква.
Определено ревнувам. Няма начин да се сравнявам с Дестини. Карлос очевидно все още я обича.
- Разбирам.
- Не, не разбираш. Миналата нощ дяволски ме изплаши, Киара. Защото почувствах нещо, което никога не съм изпитвал...
- След Дестини - довършвам аз.
- Повече никога няма да си позволя отново да се влюбя толкова силно в момиче.
- Значи, все още се налага да се преструвам в училище, че двамата сме заедно?
- Само още няколко седмици, докато Мадисън не реши да се насочи към някой друг. - Той ме поглежда. - Тогава ще измислим някаква причина за радялата. Имаме сделка, нали?
- Точно така.
В кабинета на мама се взирам в касовите бележки пред мен. Числата се размазват пред погледа ми. Захвърлям молива, обхващам глава с длани и въздъхвам.
Миналата вечер бях такава глупачка да кажа на Карлос, че се влюбвам в него. Определено го подплаших. През целия си живот досега винаги съм се сдържала. А после срещам Карлос, момче, което ме кара да действам решително и никога за нищо да не съжалявам.
Когато той игра футбол с брат ми и зърнах онзи проблясък на великодушие, с което той дарява само малцината, които смята, че заслужават, разбрах, че щом става дума за Карлос, не всичко е такова, каквото изглежда.
В края на деня го откривам в задната стая да отмерва старателно различните съставки за специалните чайове на мама.
- Измислих причина за нашата раздяла - осведомявам го.
- Целият съм в слух.
- Защото още си влюбен в Дестини.
Пръстите му застиват.
- Измисли нещо друго.
- Като например?
- Не знам. Просто нещо друго. - Той връща съставките на рафта. - Ще отида в сервиза да поговоря с Алекс. Кажи на родителите си, че ще закъснея.
- Мога да те закарам - предлагам. - Аз също тръгвам.
Той клати глава.
- Искам да се разходя.
Няколко минути по-късно го наблюдавам как излиза през задната врата, оставяйки ме да се питам дали той просто не иска да се махне колкото може по-далеч от мен.
41
Карлос
Когато се отдалечавам достагьчно от магазина, вадя мобилния телефон, който ми даде Бритни. Набирам номера на Девлин и чакам.
- Обажда се Карлос Фуентес - казвам, щом го чувам да вдига телефона. - Искаше моето внимание, получи го.
- A, senor Фуентес. Очаквах да ми се обадиш - произнася кадифен глас от другия край на линията. Сигурно е Девлин.
- Какво искаш от мен? - питам, давайки му от раз да разбере, че не се ебавам.