- Просто да поговорим.
Продължавам да вървя и да говоря, защото имам шантавото усещане, че копоите на този тип ме следят.
- Не можеше ли да го направиш, без да принуждаваш Ник Глас да ме топи?
- Трябваше да привлека вниманието ти, Фуентес. Сега, след като вече го имам, дойде време да се срещнем.
Целият се напрягам. Независимо дали искам да се срещна с Девлин, или не, това все едно ще се случи.
- Кога?
- Какво ще кажеш за сега?
- Пратил си да ме следят? - питам, макар да знам отговора дори преди да задам въпроса.
- Разбира се, Фуентес. Аз съм бизнесмен, а ти си новият ми служител. Трябва да те държа под око.
- Не съм се съгласил да работя за теб - заявявам му аз.
- Не, но ще го направиш. Докладваха ми, че имаш нужните качества.
-Кой?
- Нека само да кажем, че един малък гереро ми прошепна.
Достатъчно разговори. Когато видиш един от хората ми да приближава към теб с колата, качвай се.
- Как ще разбера, че е един от хората ти? - питам го.
Девлин се смее.
- Ще разбереш.
Телефонът замлъква. След няколко минути черен сув със затъмнени стъкла спира точно пред мен. Поемем дълбоко дъх, когато вратата се отваря. Готов съм да се срещна с неизвестността, която ме очаква вътре. Без значение какво мислят всички в mi familia, това е моята съдба.
Плъзвам се на задната седалка и разпознавам Диего Родригес, седящ редом с мен - гереро, който стои толкова нависоко в йерархията, че обикновено за него много се говори, но рядко са го виждали. Кимам и се питам какво прави той с Уес Девлин. Знам, че някои типове се смятат за хибриди и прескачат от една банда в друга, но в действителност никога не съм виждал да го прави някой, което е толкова нависоко в организацията, и да се измъкне безнаказано.
- Отдавна не сме се виждали - казва Родригес. Отпред седят двама бели, които приличат на културисти или поне на обучени биячи. Те определено са тук, за да защитават някого и този някой определено не съм аз.
- Къде е Девлин? - питам аз.
- Скоро ще се срещнете.
Поглеждам през прозореца, опитвайки се да разбера накъде сме се отправили, но безуспешно. Нямам понятие къде съм и съм изцяло в ръцете на тези тримата. Чудя се какво ли ще каже Киара, ако знаеше, че седя в една кола с трима главорези. Навярно ще ми каже, че преди всичко не би трябвало да се качвам в колата. Едно е сигурно - нито за секунда няма да отслабя бдителността си.
Мисълта за бдителността ме връща към Киара. Когато миналата нощ я държах в ръцете си и усещах нежната й кожа под пръстите си, напълно изгубих контрол. По дяволите, бях готов да приема всичко, което тя би ми предложила, без дори да се замисля за последствията.
- Пристигнахме - казва Диего, изтръгвайки ме от мислите ми за Киара и за това, което би могло да се случи.
Озоваваме се пред голяма къща, с висока бетонна стена, заобикаляща имението. Охраната ни пропуска да влезем. Диего ме води през масивната входна врата към огромен кабинет, достатъчен да впечатли Изпълнителния директор на всяка компания.
Зад бюрото от тъмно дърво седи русокос тип, очевидно Девлин. Облечен е в тъмен костюм, със светлосиня вратовръзка, в тон с очите му. С жест ми сочи да седна на един от столовете за гости пред бюрото. Когато не го правя, двамата яки мъжаги от колата застават от двете ми страни.
Намирам се на опасна територия, но окото ми не трепва.
- Махни обучените си псета от мен.
Девлин им махва с ръка и двамата мъжаги тутакси отстъпват назад и застават до вратата. Интересно колко им плаща, за да му пазят задника.
Диего все още е в кабинета, мълчаливият втори в командването. Девлин се обляга назад в креслото и ме оглежда преценяващо.
- Значи, ти си Карлос Фуентес, за когото Диего ми е разказвал толкова много. Той твърди, че си се измъкнал от „Ге- рерос дел барио“. Дързък ход, Карлос, макар да предполагам, че ако кракът ти стъпи в Мексико, си труп.
- Затова ли е всичко? - питам аз. - Ако си свързан с „Гере- рос“ и те са ти казали да ме очистиш, защо трябваше да караш Ник да ме топи?
- Защото нямаме намерение да те очистваме, Фуентес - включва се Диего в разговора. - Ще те използваме.
При тези думи ми иде да избухна и да заявя на тези двамата, че никой няма да ме контролира или употребява, но се сдържам. Колкото повече говорят те, толкова повече информация ще получа.
- Истината е, Фуентес - подема Диего, - че ние ти правим услуга, като не те изпращаме на парчета обратно на „Гере- рос“. А ти ще ни направиш услуга, като станеш нашият разпределител.
Разпределител. Това означава, че ще бъда най-новият им уличен наркодилър и ако ме заловят, аз безропотно ще поема вината. Дрогата в шкафчето ми е била изпитание, за да видят дали ще издам Ник. Ако го бях направил, щях да бъда заклеймен като доносник и в момента навярно щях да лежа в моргата. Аз доказах, че не се друсам. Така че сега съм ценна стока. Това ми напомня за видео играта на Брандън, само че тази игра е смъртоносна.