Выбрать главу

Алекс се изкашля няколко пъти, после се извръща, за да не ме гледа как се мъча.

- Не мога да повярвам, че това отново се случва. - Той прочиства гърлото си и се обръща към мен. - Какво каза Девлин? Той трябва да те иска поради някаква конкретна причина.

Колкото повече знае брат ми, толкова по-дълбоко ще затъне в тази смрад. Не мога да го позволя.

- Сам ще се оправя.

- Ще се оправиш, как ли не! Няма да мръдна от тук, докато не ми кажеш всичко, което знаеш.

- В такъв случай предполагам, че дълго ще останеш. Настани се по-удобно.

Уестфорд чука и влиза.

- Обадих се на моя приятел Чарлс. Вече е тръгнал насам.

След няколко секунди госпожа У. се присъединява към нас с поднос в ръка.

- Бедното ми момиче! - възкликва тя, тутакси оставя подноса и се спуска към мен.

Оглежда подутата ми устна и синините. - Как се случи това?

- Едва ли ще искате да узнаете, госпожо У.

- Ненавиждам побоищата. Те нищо не решават. - Тя намества подноса в скута ми. - Пилешка супа - обяснява. - Моята баба ми е казала, че лекува всичко.

Не съм гладен, но госпожа У. е толкова горда със своята пилешка супа, че загребвам една лъжица само да престане да ме гледа толкова тревожно.

- Как е? - пита тя.

Изненадващо, но топлият солен бульон с фиде се преглъща много лесно.

- Страхотно - уверявам я.

Всички ме наблюдават, както кокошка пиленцето си. С Киара ми беше добре, но сега се чувствам уязвим и не искам никого наоколо. Е, освен Киара. Къде е тя?

Докторът пристига и половин час оглежда всичките ми рани.

- Наистина боят е бил невероятен, Карлос. - Обръща се към Уестфорд. - Дик, той ще се оправи. Няма мозъчно сътресение, нито дълбоки рани. Ребрата му са зле натъртени. Не мога да съм сигурен дали няма вътрешен кръвоизлив, но като цяло цветът му е нормален.

Нека няколко дни остане у дома и ще се почувства по-добре. В сряда пак ще дойда да го прегледам.

След като всички слизат долу за вечеря, Киара се промъква в стаята ми, присяда на ръба на леглото и ме поглежда.

- Не съжалявам, че им разказах какво се е случило с теб. Ти не си толкова непобедим, колкото си мислиш. И още нещо... - Свежда глава и лицето й е съвсем близо до моето. - Сега, след като знам, че всичко с теб ще е наред, реших повече да не ти съчувствам. Ако ще търгуваш с наркотици, най-добре го кажи направо. Знам, че парите в плика, който пъхна под възглавницата, не са дошли от продажбата на моите курабийки е магнити.

- Повече те харесвах, когато ми съчувстваше - осведомявам я. - Освен това ти прекалено се надценяваш. Не бих могъл да подаря твоите курабийки, дори да исках, камо ли да ги продам. А и не търгувам с наркотици.

- Кажи ми откъде взе парите.

- Сложно е.

Тя върти очи.

- Всичко, свързано с теб, е сложно, Карлос. Аз искам да ти помогна.

- Току-що каза, че повече няма да ми съчувстваш. Защо тогава ще ми помагаш?

- Поради егоистични съображения. Не мога да гледам псевдогаджето ми да се гърчи от болки.

- Значи, всичко е заради теб, а не заради мен? - питам развеселено.

- Аха. И само за сведение, ти ми съсипа годишния бал.

-Как?

- Ако не си забелязал афишите в училище, той е следващия уикенд. Ако не можеш да вървиш, няма начин да танцуваш в събота вечер.

44

Киара

В сряда Карлос настоява да отиде на училище. Твърди, че се чувства по-добре, макар да виждам, че се движи по-бавно от обикновено и още го боли. Окото му продължава да е насинено, а устната му е подута, но така изглежда още по-опасен и заплашителен.

Повечето от учениците във „Флатайрън“ го зяпат и сочат, докато вървим по коридорите. Всеки път щом Карлос забележи, че някой се блещи насреща ни, той ме прегръща през раменете. Никак не е забавно да се преструвам на неговото момиче, когато всички са се вторачили в нас. Но ние сме заедно и аз се опивам от силата му, независимо от всички клюки.

На обяд седя с Тък, когато Карлос се приближава към нас.

- Пфу! - възкликва Тък. - Очите ми се насълзяват само като гледам ужасното ти око.

Направи ни услуга и си сложи маска или нещо подобно. Или превръзка на окото. Преди да успея да сритам Тък под масата, Карлос хваща облегалката на стола му и го наклонява назад.

- Разкарай се, Фъкър.

- Казвам се Тъкър - уточнява най-добрият ми приятел, плъзгайки се от стола, но опитвайки се да се задържи да не падне.

- Все тая. Трябва да поговоря с Киара, насаме.

- Престанете, вие двамата - сгълчавам ги аз. - Карлос, не можеш просто да нареждаш на Тък да си тръгне.

- Дори и за да те поканя на годишния бал?

Прехапвам долната си устна. Той сигурно се шегува. Не може да бъде. Няма начин да дойде с мен на годишния бал, тъй като дотогава има само три дни, а той едва се движи.