Виждам как се опитва да не се сгърчи всеки път когато се наведе да извади учебниците от шкафчето или сяда на стол. Той ми каза, че лекарят го посъветвал да се движи, за да не се схване, но той не е супермен, макар да се мисли за такъв.
Тък сочи към пода.
- Да не възнамеряваш да паднеш на едно коляно? Защото и без това всички ви гледат.
Мога да ви снимам с телефона и да изпратя снимката на комитета, отговарящ за училищния годишник.
- Тък, разкарай се.
- Добре. Добре. Отивам да седна при Джейк Съмърс. Кой знае, може да се вдъхновя от Карлос и да събера смелост да го поканя на бала.
Карлос клати глава.
- Не мога да повярвам, че някога съм си мислил, че излизаш с него.
Когато Тък си тръгва, Карлос придърпва стола до мен. Забелязвам, че сдържа дъха си, преди да се наведе и да седне. Той отлично се справя със задачата да скрие болката си и не мисля, че някой друг го забелязва. Но аз - да. Бръква в джоба си и изважда билет за бала. - Ще дойдеш ли с мен на бала?
Не откъсва поглед от мен, без да го е грижа дали ни наблюдават. Аз, от друга страна, усещам всички очи, вперени в нас, сякаш са стрелички за дартс.
- Защо ме питаш сега? Насред обяда?
- Току-що купих билета, само преди няколко минути. Да кажем, че нямам търпение да се уверя, че ще дойдеш с мен.
Откакто го смазаха от бой, Карлос наистина е уязвим и неуверен в себе си. Това ме изнервя, защото не знам кога ще се завърне старият Карлос и отново ще ме отблъсне. Мога да свикна с този Карлос, който не се бои да каже колко много иска да бъде с мен. Но в същото време ме прави емоционална, а колкото повече емоции бушуват в мен, толкова по-трудно контролирам заекването си.
- Ти едва се д-д-движиш, Карлос. Не си д-д-длъжен да правиш това.
- Искам да го направя. - Той свива рамене. - Освен това нямам търпение да те видя с рокля и на високи токчета.
- Ти к-к-какво ще облечеш? - интересувам се аз. - Костюм и вратовръзка?
Той пъха обратно билета в джоба.
- По-скоро мислех за дънки и тениска.
Дънки? Тениска? Освен че е крайно неподходящо облекло за годишния бал...
- Няма да си подхождаме. Не мога да закрепя бутониерата1 върху тениска.
- Бутониера? Какво, по дяволите, е това и защо ще искаш да ми го прикрепваш?
- И след като стана дума за това, amigo - казва Тък, прокрадвайки се зад гърба на Карлос, - може би не е зле да потърсиш в речника и значението на думата „корсаж“.
45
Карлос
Cor-sage (kor-sazh,-saj), същ. - малък букет цветя, който се носи върху китката или се прикрепва върху рамото.
Това пише в речника. В сградата на ВЪЗДЕЙСТВИЕ има малка стая, която те наричат библиотека, пълна с различни книги за самопомощ. Имах късмет да открия сред тях речник и това е първото, което потърсих, когато го отворих. Сигурен съм, че Киара ще се изуми, че съм го потърсил. Сега се чудя как ще намеря нещо прилично, за да го облека за бала. Не по-малко притеснително е как ще се сдобия с един от тези корсажи.
Преди Бергер да започне нашата малка терапевтична сбирка или каквото там политическо коректно название са измислили за нашата малка тайфа от неудачници, Зейна и Джъстин се приближават към мен.
- Какво ти се е случило? - интересува се Джъстин. - Няколко пъти те е прегазил камион?
Зейна, облечена в поредната минипола, толкова къса, че нищо чудно да я изпратят у дома да се преоблече, отхапва един от шоколадовите сладкиши, сервирани специално за нас.
- Носят се слухове, че си бил нападнат от някакви бандити, борещи се за територия. - Изрича го тихо, за да не чуе Бергер.
- И двамата сте в грешка. - Плъзвам се на стола, като се надявам, че Бергер няма да ме разпитва за побоя. По дяволите, едва се отървах от въпросите на Алекс. Казах му да се разкара и обещах да му кажа, ако Девлин или бандитите му се свържат отново с мен.
И отново - аз не вярвам в обещанията. Защо хората са такива балами?
Когато малко по-късно се появява Кено, мигом забелязвам, че ме избягва. Обикновено нямаше дори да ми направи впечатление, но всички останали се зверят насреща ми с широко отворени очи, сякаш лицето ми е придобило мутрата на някое извънземно. Радвам се, че не ме видяха в неделя. Сега изглеждам много по-добре.
Бергер влиза в стаята, поглежда ме и излиза обратно. Както се очакваше, след няколко минути се появяват Кини и Мориси.
Мориси сочи към мен.
- Карлос. Ела с нас.
Кини и Мориси ме водят в малка стая в съседство. Прилича на лекарски кабинет, с всички тези кутии с употребявани игли върху етажерките до стените. Но с една разлика. В ъгъла има тоалетна чиния, оградена с найлонова завеса, висяща от тавана.