Мориси сочи лицето ми.
- Твоят настойник те извини и каза, че няма да идваш в понеделник и вторник. Каза, че си се сбил. Искаш ли да ни разкажеш за това?
- Не съвсем.
Кини се навежда напред.
- Добре, Карлос, ето как стоят нещата. Съдейки по вида ти, ние подозираме, че миналата седмица си бил под въздействието на наркотик. Обикновено побоищата вървят ръка за ръка с алкохол и наркотици. Ще изследваме урината ти. Върви си измий ръцете в умивалника ето там.
Искам да завъртя очи и да им кажа, че да те пребият от бой, не означава, че си наркоман, но вместо това свивам рамене.
- Както искате - мърморя и измивам ръцете си. - Само ми дайте чашка, за да приключваме с това.
- Ако тестът е положителен, ще бъдеш изключен - казва Мориси, отваря един от шкафовете и вади чашка за урина. - Знаеш правилата.
Протягам ръка за чашката, но Кини вдига ръце.
- Нека ти обясня какво трябва да правиш. Ще съблечеш бельото си в наше присъствие, после ще отидеш зад завесата и ще напълниш чашката.
Захвърлям тениската на един от столовете, сетне събувам дънките. Разпервам широко ръце и се завъртам.
- Сега доволни ли сте? - питам ги. - Нямам в себе си контрабанда.
Мориси ми подава чашката.
- Имаш четири минути или по-малко. И не пускай водата в тоалетната или ще се наложи да правим всичко отначало.
Отивам зад завесата с чашката в ръка и я напълвам. Трябва да призная, че е унизително Мориси и Кини да ме слушат как пикая, макар че за тях е нещо обичайно.
Когато свършвам и се обличам, ме инструктират отново да се измия и да се върна при групата. Резултатите ще са готови утре, така че засега ще ме оставят на спокойствие. Когато влизам в стаята, всички се взират в мен, с изключение на Кено. Те очевидно знаят процедурата и са се досетили, че са ми взели урина за изследване.
- Добре дошъл отново - приветства ме Бергер. - Очевидно си имал тежка седмица.
Липсваше ни.
- Бях малко болен.
- Искаш ли да ни разкажеш за това? Всичко, което се споделя в тази стая, остава тук.
Нали така, приятели?
Всички кимат, но аз забелязвам, че Кено мърмори нещо под нос и продължава да избягва погледа ми. Той знае нещо и аз трябва да разбера какво. Проблемът е да го приклещя някъде сам, защото след всяка сбирка той бърза да изчезне.
- Нека някой друг да говори - казвам на Бергер.
- Той излиза с Киара Уестфорд - обажда се Зейна. - Видях го да я прегръща в коридора в училище. А приятелката ми Джина ги видяла да обядват заедно и го чула как я кани на годишния бал.
За последен път правя нещо публично.
- Ти винаги ли си пъхаш носа в чуждите работи? - питам Зейна. - Сериозно, нямаш ли по-добро занимание от това, да клюкарстваш с тъпите си приятелки?
- Майната ти, Карлос.
- Достатъчно. Зейна, тук не разговаряме така. Не толерирам ругатни и груб език.
Отправям ти предупреждение. - Бергер взема писалката и отбелязва нещо в тетрадката си.
- Карлос, разкажи ни за годишния бал.
- Няма нищо за разказване. Отивам с едно момиче и това е всичко.
- Тя нещо специално ли е?
Поглеждам към Кено. Ако познава хората на Девлин, може да им снася информация.
Нима Бергер е толкова наивна, та да вярва, че това, което се говори по време на сбирка на нашата малка терапевтична група, наистина остава в стаята? Сигурен съм, че щом си тръгне от тук, Зейна хваща мобилния си телефон и издрънква на глупавите си приятелки всяка частичка от информацията, която е измъкнала от нас.
- Отношенията между мен и Киара са... сложни - казвам на групата.
Сложни. Напоследък, изглежда, това е лайтмотивът на живота ми. Останалата част от времето се посвещава на Карме- ла, която се оплаква, че баща й е толкова старомоден и задръстен, че не й е позволява да замине през зимната ваканция в Калифорния с приятели.
Кармела би трябвало да има родители като Уестфорд, които вярват в това, че всеки би трябвало да следва собствения си път и да се учи от грешките си (освен ако не те пребият, тогава всички се суетят около теб и не те оставят на спокойствие). Те са пълна противоположност на родителите на Кармела.
Когато сбирката приключва, вървя след Кено, докато излиза от сградата.
- Кено - викам го, но той продължава да върви. Ругая под нос, сетне хуквам, опитвайки се да го настигна, преди да се е качил в колата си. - Какъв ти е шибаният проблем?
- Нямам проблем. А сега се разкарай от пътя ми.
Изпречвам се между него и колата.
- Ти работиш за Девлин, нали?
Кено се озърта надясно и наляво, сякаш подозира, че някой ни следи.