- Махай се от мен.
- Няма да стане, човече. Ти знаеш нещо. Това означава, че двамата с теб сме най-добри приятели. Няма да те оставя на мира, докато не ми снесеш всичко, което знаеш за мен или Девлин.
- Ти си pendejo.
- Наричали са ме и по-зле, човече. Не ме дразни.
Той изглежда малко нервен.
- Тогава се качвай в колата, преди някой да ни види.
- Последния път, когато някой ми каза да направя това, петима pendejos ми съдраха задника от бой.
- Просто се качвай. Иначе няма да говорим.
Понечвам да скоча през прозореца, но сетне се сещам, че само колата на Киара е с развалена врата. Кено потегля от паркинга. Алекс ме чака в автосервиза на Макконъл. Не се съмнявам, че ще вдигне кавалерията на крак, ако не отида там, затова му се обаждам.
- Къде си? - пита брат ми.
- С... приятел. - Всъщност той не ми е приятел, но няма нужда да тревожа излишно
Алекс. - Ще се видим по-късно - додавам и затварям, преди той да успее да каже нещо.
Кено мълчи през целия път, докато не паркира пред малък жилищен комплекс извън
града.
- Следвай ме - изрича той и ме повежда към една от сградите.
Вътре майка му и сестрите му ни приветстват на испански. Той ме представя, сетне двамата се отправяме към задната част на апартамента. Малката му спалня ми е странно позната. Навярно от километър мога да разпозная спалнята на мексикански тийнейджър. Върху боядисаните в светлобежов цвят стени са окачени семейни снимки. Към една от тях е прикрепено мексиканското знаме, а стикерите в зелено, бяло и червено върху бюрото ми създават усещане за уют и ме карат да се чувствам удобно, макар че трябва да съм нащрек около Кено. Просто не съм сигурен каква игра играе.
Кено вади пакет цигари.
- Искаш ли една?
- Не. - Никога не съм си падал по цигарите, макар да съм отраснал сред пушачи.
Mi‘ата пуши, Алекс също пушеше, преди да започне да се среща с кралицата на красотата. Виж ако ми предложеше една-две таблетки викодин, сигурно щях да ги взема.
От неделя вечерта почти не съм ставал от леглото и тялото ми е схванато.
Кено свива рамене и пали.
- Днес Мориси ти направи тест за наркотици, нали?
Предполагам, че още малко ще дрънкаме празни приказки, преди да стигнем до истинската причина да ме доведе тук.
- Аха.
- Мислиш ли, че ще го издържиш?
- Не се тревожа за това. - Облягам се на перваза на прозореца и наблюдавам как Кено сяда зад бюрото и издухва дима. Този тип изглежда, сякаш нищо на този свят не го тревожи, и в момента му завиждам.
- Бергер едва не получи инфаркт, когато днес те видя.
- Знаеш, че може да говориш на испански с мен.
- Да, ами, ако говоря на испански, мама ще разбере какво казвам. По-добре да нямат представа.
Кимам. Винаги е по-добре, когато родителите са в неведение. За съжаление, трябваше вчера да се обадя на чичо Хулио и да му разкажа какво става. Той обеща, че ще се погрижи за безопасността на Луис и mi ‘ата и ще се опита да не ги тревожи ненужно. Не остана много доволен, че отново съм се замесил с Девлин, но той и без това очаква да се издъня, затова не беше много изненадан.
Което ме изпълва с желание да докажа, че не съм напълно безполезен, но това едва ли ще се случи. Да бъда неудачник, е моето призвание в този живот и в това ме бива най-много. Успокояващо е да зная, че Киара и родителите й вярват, че всеки човек във всеки момент може да загърби миналото и грешките си и да започне на чисто.
- Значи, излизаш с онова момиче Киара, а? - Кено издухва дима. - Секси ли е?
- Суперсекси - отвръщам, знаейки, че Кено няма представа коя е тя, защото не учи във „Флатайрън“. Замислям се за Киара и тениската й с лозунг: НЕ БЪДИ ЖЕНЧО, ИЗКАЧИ ЧЕТИРИХИЛЯДНИК. Длъжен съм да призная, че Киара не е от момичетата, които обикновено ме привличат, и съм сигурен, че Кено няма да се заинтересува от нея, но напоследък не мога да си представя нищо по-секси от момичето, което знае как да запоява жици и как да пече тъпи курабийки с магнити. Трябва да спра да мисля толкова много за нея, но не искам. Не още. Може би след годишния бал. Освен това трябва да я държа близо до себе си, за да я защитя от типове като Родригес и Девлин.
Като стана дума за Девлин...
- Стига си шикалкавил, Кено. Снасяй каквото знаеш.
- Знам, че си част от организацията на Девлин. Навсякъде се говори...
- Къде навсякъде?
- „Ренегатите на шестоъгълната звезда“, известни като Р6. - Той вдига тениската си и ми показва черна шестоъгълна звезда с голямо синьо „Р“ в средата. - Нагазил си в дълбоки говна, ese. Девлин е откачен, а на Р6 не им харесва, че навлиза в територията ни. Р6 контролираха пазара наоколо, докато не се появи Девлин и не прецака всичко. Скоро ще започне война и Девлин набира момчета, които знаят как да се бият. В момента разполага само с тълпа загубеняци, пласьори, които изпушват почти толкова, колкото продават.