Выбрать главу

Нужни са му бойци. Карлос, всеки, който те погледне, може да види, че си воин, guerrero.

- Той ми каза, че ме иска за разпределител.

- Не му вярвай. Той иска да бъдеш това, което той иска и когато го иска. Ако получи стока от Мексико, той иска да участват мексиканци. Знае, че ние не вярваме на gringos.

Ако му е нужен воин за улични битки - ти си му в малкото джобче.

Кено ме наблюдава, преценявайки реакцията ми на тази новина. Работата е там, че в общи линии вече се бях досетил за всичко, с изключение на информацията за Р6. Супер, бях завербуван за нарковойна, която се води само за пари.

- Защо ми казваш това? - питам аз. - Какво те засяга теб?

Кено се привежда, смуква от цигарата и издухва дима на дълга струя. Впива поглед в мен със сериозно изражение.

- Излизам от играта.

- Излизаш?

- Si. Излизам. Изчезвам, където никой няма да ме намери. Писна ми от цялата mierda2,

Карлос. По дяволите, може би всички тъпни, с които ни пълнят главите във

ВЪЗДЕЙСТВИЕ, наистина ми въздействат. Всеки път когато Бергер каже, че бъдещето ни

е в наши ръце, аз си мисля: „Понятие си нямаш, госпожо“. Но ако наистина бъдещето ми

зависи от мен, Карлос? Ами ако замина и започна отначало?

- И ще правиш какво?

Той се смее.

- Каквото си искам, човече. Мамка му, може да си намеря работа и някога, в някой прекрасен ден, да взема диплома от гимназията и да отида в колеж. Може да се оженя и да имам деца, които няма да помнят баща си като гангстер. Винаги съм искал да бъда съдия.

Сещаш се, нали, да променя системата и да я накарам да работи така, че младежите да не се озовават в такива безизходни ситуации като мен. Написах това в списъка с цели на Кини от ВЪЗДЕЙСТВИЕ. Навярно мислиш, че е глупаво да имам за цел да стана съдия, след като съм бил арестуван за притежание на наркотици...

- Не е глупаво - прекъсвам го аз. - Мисля, че е страхотно.

- Наистина ли? - Той отпъжда дима с ръка и за пръв път долавям как в него очакване и страх се смесват в едно. - Искаш ли да дойдеш с мен? Заминавам в края на месеца, на Хелоуин.

- Това е след три седмици.

Да замина от Колорадо, означава да се отърва от Девлин и да дам възможност на брат ми и семейство Уестфорд да се върнат към нормалния си живот. Няма да им се налага да се занимават с мен или с моите глупости. И Киара ще може да се върне към обичайния си живот, в който и без това няма място за мен. Много скоро тя ще осъзнае реалността - че нямам какво да й предложа. Последното, което искам, е да я гледам как се среща с други момчета. Ако се върне при Майкъл, ще откача. Би било безумие да мисля, че нещата между нас могат да бъдат за постоянно.

Кимам към Кено.

- Прав си, трябва да замина. Но първо трябва да се върна в Мексико, за да се уверя, че семейството ми е в безопасност. След като замина от тук, те са единственото, което ми остава.

46

Киара

Когато казах на мама, че ще отида на годишния бал с Карлос, тя не беше изненадана.

Заяви, че в петък ще ме заведе в мола, за да купим рокля. Отне ми известно време, но накрая открих в един винтидж магазин дълга, черна сатенена рокля, без ръкави. Тя обгръщаше плътно всяка извивка по тялото ми. Абсолютно не е в мой стил да нося толкова тясна дреха, при това с огромна цепка отстрани, но когато я облякох, се почувствах красива и уверена. Напомни ми на Одри Хепбърн в култовия й филм „Закуска в Тифани“.

Когато занасям роклята у дома, аз бързо се смотавам в стаята си и я окачвам в дрешника. Не искам Карлос да я види преди бала.

В събота сутринта цялото семейство, включително Карлос, ставаме и се обличаме за футболния мач. „Флатайрън“ печели с 21:13, затова всички са въодушевени и щастливи.

След мача Карлос заявява, че им работа преди бала. Аз излизам с мама да ми купи обувки.

Тя избира чифт черни балеринки с малки катарами отстрани.

- Какво ще кажеш за тези? Изглеждат удобни.

Клатя глава.

- Не търся удобни обувки.

Обикалям магазина, като се старая да избягвам всички обувки, които Карлос би заклеймил като „бабешки“. Погледът ми се спира върху черни сатенени елегантни обувки с осемсантиметрови тънки токчета и винтидж закопчалка на глезена. Идеални са. Не съм сигурна дали ще мога да вървя с тях, но са в тон с роклята и са красиви.

- Какво ще кажеш за тези? - питам мама.