- На тила му е татуирано „КЛ“, Карлос. Инициалите на „Кървавите латиноси“1.
- Не, не, не. В голяма заблуда си. Той иска всички да мислят така, но всъщност означава: „Любовникът на Бритни“. „ЛБ“, схващаш ли?
- Добър опит, Карлос. Пълна лъжа, но въпреки това добър опит.
Вярна на думата си, Бритни ме откарва до автосервиза и отпрашва. Гумите на колата й изсвирват по асфалта на паркинга - номер, за който съм сигурен, че брат ми я е научил. Това е поредното доказателство, че двамата трябва да бъдат заедно. В сервиза заварвам Алекс, заврял глава под капака на един кадилак. Питам се дали знае, че настоящото му бивше гадже и доскорошната любов на живота му току-що е потеглила с пълна газ от тук.
- Какво правиш тук? - пита Алекс, изтривайки ръце с парцала. - Мислех, че си полумъртъв.
- Ще бъдеш изумен колко далеч са полумъртвите от мъртвите, Алекс. Всъщност се чувствам като пълен боклук, но дяволски добре го прикривам.
- Ъхъ. - Забелязвам, че днес брат ми е с черна бандана на главата, с каквато не съм го виждал, откакто беше в „Кървавите латиноси“. Това не е добър знак. Прилича на бунтар, също като мен. От първа ръка знам, че когато изглеждаш като бунтар, не след дълго ще се започнеш да се държиш като такъв. - Чака ме доста работа, а ти трябва да ходиш на бал, така че ако нямаш нищо против...
- Защо скъса с Бритни?
- Тя това ли ти каза? - пита Алекс, смръщвайки вежди от гняв и безсилие. Човече, сега е бесен. Съдейки по скапания му вид, явно напоследък не спи добре.
- Споко, брато. Тя нищо не е казала. Препоръча ми да питам теб какво се е случило.
- Разделихме се. Ти беше прав, Карлос. С Брит сме твърде различни. Идваме от различни светове и между нас никога нищо няма да се получи.
Той отново скрива глава под капака, а аз го издърпвам об- ратно.
- Usted es estupido . /Ти си глупак./
- Наричаш ме глупак? Не аз съм този, когото против волята му миналата неделя са завербували в банда. - Той клати глава. - Присмял се хърбел на щърбел.
- Ето какво ще ти кажа, Алекс. Ти ще ми разкажеш защо вие с кралицата на красотата сте се разделили, а аз ще ти изпея всичко, което знам за Девлин.
Алекс въздъхва, гневът му малко отслабва. Знам, че повече от всичко на света той иска да защити мен и нашето семейство. Ясно му е, че следващата седмица Девлин ще ме включи в играта. И той няма да може да не се забърка, опитвайки се да ми помогне.
- След две седмици родителите й идват в града, за да посетят сестра й Шели - подхваща Алекс. - Тя иска да им кажем, че откакто постъпихме в колежа, ние тайно се срещаме. Те знаят как завърши всичко помежду ни в Чикаго. Аз се държах като пълен мерзавец, после заминах. - Той закрива очите си с длани и простенва. - Погледни ме, Карлос. Аз съм все същият мексиканец, с когото те не й разрешаваха да се вижда в Чикаго. Те мислят, че съм последната отрепка на земята, и сигурно са прави. Бритни иска да отида на шибана вечеря с тях, като че ли те ще приемат, че момичето, което са отгледали с мечтата един ден да живее като принцеса, в крайна сметка се е обвързала с един тип, който за тях винаги ще си остане бедният мръсен мексиканец от бедняшките квартали.
Не мога да го повярвам. Собственият ми брат, който храбро се сражава със собствената си банда и не се уплаши от куршумите, сега мокри гащите от страх само при мисълта, че трябва да отстои себе си и тяхната връзка пред родителите на Бритни.
- Ти се страхуваш - заявявам му.
- Не се страхувам. Просто не се нуждая от тъпотии.
Тъпото е, че брат ми е изплашен. Той се бои, че Бритни най-накрая ще се съгласи с родителите си и ще го зареже окончателно. Алекс не може да приеме отхвърлянето, затова я отблъсква сега, преди тя да стори същото. Знам го, защото това е историята на моя живот.
- Бритни държи на вашата връзка и иска да я защити - казвам аз, докато оглеждам винтидж шевролета модел „Монте Карло“ на Алекс в ъгъла на сервиза. - Защо ти не правиш същото? Защото си страхливец, брато. Имай малко вяра в своята novia. Ако не го направиш, рискуваш завинаги да я изгубиш.
- Родителите й винаги ще смятат, че аз не съм достатъчно добър за нея. И аз вечно ще се чувствам като pendejo от нисшите класи, възползвал се от дъщеря им.
Имам късмет, че родителите на Киара са пълна противоположност. Те са доволни, когато децата им са щастливи, независимо от причината. Те се опитват да ни повлияят, но никого не съдят. Отначало мислех, че е преструвка, че никой не може просто да ме приеме като равен, особено когато се опитвам да го отблъсна. Но сега съм сигурен, че Уестфорд наистина примат хората такива, каквито са, с недостатъците им и всичко останало.