Застивам на място.
Напълно онемял.
Обхождам я с поглед от главата до петите, наслаждавайки се на гледката. Знам, че ще помня този миг до края на дните си. Сърцето ми прескача един удар, когато зървам секси обувките, изрязани отпред, с токчета много по-високи, отколкото някога съм си представял, че тя ще обуе. Боя се да премигна, за да не се окаже само плод на въображението ми и да изчезне.
- А-а-ами к-к-какво м-м-мислиш?
- Шшт - изшътква Брандън високо и слага пръст върху устата си. - Ние сме на секретна мисия - продължава да шепне гръмко хлапакът, очевидно нехаещ, че сестра му се е превърнала в богиня. - Не казвай на мама и татко.
- Няма - шепне тя на свой ред. - Каква е тази мисия?
- Бонбон. Нездравословен. Ела с нас!
Поглеждам отново към Киара, изпълнен с копнеж да сме сами в този момент.
Наистина сами.
- Брандън, върви да провериш къде е баща ти, за да сме сигурни, че теренът е чист - казвам му. Нужно ми е да остана няколко минути насаме със сестра му.
- Добре - съгласява се той. - Ей сега се връщам - добавя и изчезва от коридора.
Разполагам с по-малко от минута насаме с нея. Пъхам ръце в джобовете, за да не разбере колко съм нервен, като види треперещите ми ръце. Тя ме награждава с плаха усмивка, сетне свежда поглед.
Аз гледам в тавана. Колко ми се иска да получа някой съвет или поне знак от баща ми. Отново се взирам в Киара. О, човече. Сега тя гледа право в мен, очаква да кажа нещо. Преди да успея да измисля нещо смислено или забавно, Брандън се връща.
- Той е в салона. Да действаме, преди да ни е заловил.
Бесен съм и разочарован. Наистина трябва да разкарам момчето. Всички се отправяме към кухнята. Протягам ръка и отварям малката вратичка на шкафа над хладилника. Очаквано, насреща ни се блещи голяма кошница с контрабандна стока.
Брандън дърпа края на ризата ми.
- Покажи ми, покажи ми.
Слагам кошницата на масата. Брандън се качва върху кухненския стол и оглежда съкровището.
- Ето, вземи. - Пъха в ръката ми шоколадово блокче. - Има орехи. Не обичам орехи.
Накрая Бран грабва един млечен шоколад и две лакрицови пръчки. Доволен от придобивката, той скача от стола.
Аз връщам кошницата на тайното място, за което всички знаят. Когато се обръщам, Брандън вече е отчупил парче шоколад и го пъха в устата си.
- Киара, защо приличаш на момиче? - пита той с пълна с шоколад уста.
- Имам среща. С Карлос.
- Ще пробваш ли с него френска целувка?
Киара му мята свиреп поглед.
- Брандън! Това е абсолютно недопустим въпрос! - скас- тря го тя. - Кой ти говори подобни неща?
- Един четвъртокласник в автобуса.
- И какво по-точно ти каза този четвъртокласник?
Той я стрелва раздразнено с поглед.
- Ти знаеш.
- Кажи ми - подканва го тя. - Може да не знам.
Аз от първа ръка мога да потвърдя, че тя отлично знае какво е френска целувка, но няма да издам тайната й.
- Това е, когато ближеш езика на друг човек - шепне брат й.
По дяволите, хлапакът знае много повече от мен на неговата възраст. Първо е кибер наркодилър, а сега се разглаголства за френски целувки. Киара ме поглежда, но аз вдигам ръце. Макар че в момента нищо не искам по-силно, отколкото една френска целувка с нея, мога да почакам до по-късно.
- Той не е мое дете.
- По този начин можеш да получиш един куп микроби - заключава Брандън, дъвчейки шоколад и размишлявайки върху последствията от френската целувка.
- Абсолютно - съгласява се Киара. - Нали, Карлос?
- Точно така. Микроби. Купища микроби. - Не му казвам, че някои момичета си струват да получиш микроби.
- Никога няма да го правя - заявява Брандън.
- Никой няма да иска да го прави с теб, cachorro, ако не си избършеш устата, след като си ял шоколад. Отвратителен си.
Докато Киара изтрива със салфетка лицето на брат си, той я оглежда любопитно.
- Ти така и не отговори на въпроса ми. Двамата с Карлос ще пробвате ли френска целувка?
48
Киара
- Брандън, престани да питаш за това или ще кажа на мама, че отмъкваш шоколади без нейно разрешение. - Навеждам се и го целувам по вече чистата буза. - Но въпреки всичко те обичам.
- Злобарка - отвръща Брандън, но знам, че не се сърди, защото изчезва с бодри подскоци от кухнята.