Проблемът е, че в момента нямам контрол върху нито едно от двете.
Влажният й език достига и близва лявото ми зърно.
- Така д-д-добре ли е? - пита тя.
Нито едно момиче досега не ми е правило това. По дяволите, дори не зная дали съм позволявал на някое друго момиче да прави това с мен. Но това не е просто някое друго момиче; това е Киара. Имам чувството, че в момента тя може да прави каквото си иска с мен и аз няма да се възпротивя.
- Да. Чувствам се дяволски добре, chica. Нямам търпение да направя същото и с теб.
Дишането ми се накъсва, докато се опитвам да заставя останалото си тяло да се успокои, когато устните й се преместват върху другото ми зърно.
Имам нуждата да я почувствам до себе си. Никога не съм бил търпелив.
- Хей - отронвам и повдигам брадичката й. Целувам я нежно, в тази минута не желая нищо повече, отколкото тялото й редом до моето. - Сега е мой ред.
Смъквам от раменете й моето сако и го захвърлям настрани. Пръстите ми се придвижват по ципа на гърба и се спират най-горе. Когато дръпвам водача по-ниско и по-ниско, разголвайки кожата, която ми се иска да видя, но мога само да си представям, Киара разкопчава панталона ми и ръката й се плъзва навътре, за да ме усети през боксерките.
- Какво правиш? - питам я аз.
- Извинявай - мълви тя и припряно отдръпва ръка. - И-и- имах н-н-нужда да направя н-н-нещо с ръцете си и исках да зная дали те в-в-въбуждам.
Засмивам се. Типично за Киара да търси отговори в гащите ми.
- Почувства ли доказателството? - питам развеселен.
- Да - шепне тя. - Ти си възбуден.
- Искам да знаеш... - Вземам ръката й и отново я слагам върху гърдите си. - Само мисълта за теб ме възбужда.
Усещам усмивката й, макар че не мога да я видя. Представям си миглите й, обрамчващи променящите си цвета й очи, които навярно в момента са светлосиви.
Плъзгам роклята й надолу по раменете и не спирам, докато не я свалям напълно.
- Твой ред е - шепне тя и се отмества, когато протягам ръка, за да я докосна.
Аз се отървавам от всичко, освен от боксерките, сетне я придърпвам към себе си под одеялото.
- Студено ли ти е? - питам, забелязвайки лекото треперене на ръцете й, когато тя ги вдига и прокарва пръсти по моето лице, за да се опита да го запомни в мрака.
-Не.
Наклонявам се и я целувам.
- Дай ми микробите си - казвам, шегувайки се с представата на Брандън за френската целувка.
- Само ако ти ми дадеш своите - проронва тя в устните ми.
Разтваря уста и езиците ни се преплитат, меката им влажност ме възбужда още по-силно - ако това изобщо е възможно.
Движим се заедно, телата ни се търкат едно о друго сякаш цяла вечност. Пръстите ми нахлуват в бикините й и аз я вкусвам в същия миг, в който ръцете й се обвиват около мен.
- Донесох презерватив - казвам й, когато смъквам гащичките й.
И двамата сме разгорещени и потни и аз повече не мога да се сдържам.
- Аз също - шепне тя във врата ми. - Но може би няма да можем да го използваме.
-Защо не? - Очаквам тя да ми каже, че всичко това е грешка, че в действителност не е искала да ме възбуди до полуда, а само за да ми каже, че не съм достоен да ми подари своята девственост, макар че това е самата истина.
Тя се прокашля.
- Всичко з-з-зависи дали си алергичен към л-л-латекс.
Латекс? Никога досега не са ми задавали този въпрос.
Може би защото всяко едно от момичетата, с които съм бил досега, е очаквало аз да се погрижа за предпазното средство или не е очаквало изобщо да използвам такова.
- Chica, не съм алергичен към нищо.
- Добре - казва тя, протяга ръка към чантата си и вади презерватив. - Искаш ли да ти го сложа?
Тя не вижда как устните ми потрепват в лека усмивка. Аз не съм девственият тук, въпреки това тази нощ е пълна с неща, които ми се случват за пръв път.
- Сигурна ли си, че ще се справиш?
Чувам звук от разкъсване на опаковка.
- Предизвикваш ли ме? - шепне тя, сетне се наклонява напред и додава: - О, Карлос, знаеш, че не мога да устоя на предизвикателството.
52
Киара
- Събуди се, chica.
Гласът на Карлос и нежното докосване на пръстите му върху голото ми рамо ме карат да се размърдам. Краката ми са преплетени с неговите, главата ми лежи върху сгъвката на неговата, а спомените за това, което направихме преди няколко часа, предизвикват у мен горчиво-сладки чувства.