- Преспах с дъщерята на професора - изтърсвам аз. - Така че, как мислиш, мога ли да остана там, или не?
- Моля те, кажи ми, че се шегуваш.
- Не мога. Беше годишният бал, Алекс. И преди да започнеш да ми четеш конско за това, кое е добро и кое не, си припомни, че ти спа с Бритни за пръв път заради един бас - на пода на автосервиза на нашия братовчед, при това на Хелоуин.
Алекс разтрива слепоочията си.
-Ти не знаеш нищо за онази нощ, Карлос, така че не се прави, че знаеш за какво говориш. - Той сяда върху леглото и обхваща с ръце главата си. - Извинявай, че те питам, но трябва да зная... използва ли презерватив?
- Не съм идиот.
Алекс вдига глава и повдига ехидно вежди.
- Добре де, признавам, че съм идиот. Но въпреки това използвах презерватив.
- Поне едно нещо си направил правилно. Можеш да останеш тази нощ - казва Алекс и ми хвърля възглавница и одеяло от дрешника.
Алекс е върнал надуваемия матрак, затова се налага да спя на пода.
- Кога разбра, че си се влюбил в Бритни? - питам десет минути по-късно, когато светлините са угасени и аз се взирам в сенките на тавана. - От самото начало ли го знаеше, или се случи нещо конкретно?
Отначало той не отговаря и аз си мисля, че е заспал. Но след това дълга въздишка нарушава тишината.
- Случи се в часа по химия на госпожа Питърсън... когато тя заяви, че ме мрази. А сега престани да дрънкаш и заспивай.
Обръщам се настрани и превъртам цялата нощ в главата си, започвайки от мига, когато видях Киара в онази черна рокля. Момичето направо спря дъха ми.
- Алекс?
- Какво? - пита брат ми раздразнено.
- Аз й казах, че я обичам.
- Това истина ли е?
Не се шегувах, когато казах, че Киара преобърна живота ми с краката нагоре. Що за момиче носи развлечени тениски всеки ден, най-добрият му приятел е гей, заеква, когато се изнерви, залепя разписание за душа върху огледалото в банята, пече глупави курабийки с магнити само за да ме вбеси, поправя коли като момче и се вълнува от предизвикателството да сложи презерватив? Това момиче е направо откачено.
- Яко съм го загазил, Алекс, защото мисля, че на този свят няма нищо по -хубаво от това, да се събуждам всяка сутрин с нея.
- Прав си, Карлос, яко си го загазил.
- Как ще се измъкна от тази работа с Девлин?
- Не знам. В момента също като теб нямам представа, но знам кой може да ни помогне.
- Кой?
- Ще ти кажа на сутринта. Междувременно млъквай и ме остави да поспя.
Мобилният ми телефон изписква, звукът отеква високо в малкия апартамент.
- Кой, дявол да го вземе, ти се обажда в този час? - изруга- ва Алекс. - Девлин ли е?
Чета есемеса и се смея.
- Не. Съобщение от бившето ти гадже.
Алекс направо рипва от леглото и грабва телефона от ръката ми.
- Какво казва тя? Защо изобщо пише на теб?
- Споко, брато. Тя ме пита как е минала срещата ми, аз й писах, преди да дойда тук. Не знаех, че ще ми отговори веднага.
- Тя иска да знае дали и аз съм нещастен, също като нея - мърмори Алекс, докато чете есемеса на Бритни.
Светлината от екрана върху лицето му ми разкрива всичко. Той все още е безнадеждно и отвратително влюбен в Бритни. Щях да му се присмея, ако не мислех, че и аз съм имал същото изражение на лицето, когато се събудих до голото тяло на Киара, притиснато до моето, и осъзнах, че по-скоро ще умра, отколкото да живея и ден без нея. Не я познавам отдавна, но само като я погледна, чувствам, че съм там, където трябва да бъда. Когато съм с нея, се чувствам... като у дома. Може би за някой друг това няма смисъл, но за мен има.
- Хей, Алекс, просто й напиши, че си в ужасно състояние и ще направиш всичко, за да си я върнеш... дори това да означава да вечеряш с тъпите й родители и да целуваш седефено белия й задник през следващите седемдесет или толкова години.
- Какво изобщо знаеш ти за връзките или за седефено белите задници? Забрави. Не искам да знам отговора на този въпрос. - Той влиза в банята с моя телефон и затваря вратата.
Докато не е в стаята, мога да се възползвам от празното му легло. Сигурно ще остане известно време в банята, пишейки есемеси на бившето си гадже, докато отново не стане настоящото му гадже. Мисля, че идеята да изпратя есемес, преди да дойда тук, никак не беше лоша, защото предполагах, че и тя е будна и също толкова нещастна, колкото брат ми.
Там, под онзи навес на пристана, докато галех дългата коса на Киара, заспала в прегръдките ми, ме бе обхванал парализиращ страх. Осъзнах, че това, което имахме двамата с Дестини, изобщо не може да се сравни с това, което става между мен и Киара.