- Някой от двама ви с татко разговарял ли е с Карлос? - питам за трилионен път от вчера. И двамата ми родители се държат странно, откакто татко се прибра вчера от работа. Заключи се в кабинета с мама за няколко часа. Оттогава двамата изглеждат неспокойни и разтревожени, а аз не мога да разбера защо. Карлос ми каза, че отива в апартамента на Алекс, точно преди да признае, че ме обича.
Иска ми се той да е тук, за да ме увери, че всичко между нас ще бъде наред, но зная, че има нужда малко да се махне, за да осмисли ставащото.
Проблемът е, че аз така и не успях да разсея най-големия му страх. Той трябва да е уверен, че няма внезапно да се откажа от него или от любовта ни. Толкова ми се иска да поговоря с него днес, преди училище, ала това няма да стане. Той не се е прибирал у дома, откакто ме докара рано сутринта в неделя.
Наблюдавам как мама енергично разбива сместа за палачинките в купата.
- Не съм сигурна.
- Какво означава това?
- Означава, че не желая да разговарям за това.
Отивам при нея и слагам ръка върху нейната, за да спре да разбива.
- Какво става, мамо? Трябва да ми кажеш. - Преглъщам мъчително. Няма да стоя настрани и безучастно да гледам как момчето, което обичам, е нещастно, защото също ме обича. Това не си струва. Ще се откажа от него, ако това означава да е щастлив. - Нужно е да зная.
Когато тя ме поглежда, очите й са пълни със сълзи. Определено нещо става.
- Баща ти каза, че ще се погрижи. Имала съм му доверие през последните двайсет години. Няма да спра да му вярвам сега.
- Това има ли нещо общо с Карлос? Свързано ли е с това, че го пребиха? Той в опасност ли е?
Мама слага ръка на бузата ми.
- Киара, скъпа, върви на училище. Съжалявам, че тази сутрин съм малко напрегната.
Скоро всичко ще свърши.
- Какво ще свърши, мамо? - питам паникьосано. - Просто ми к-к-кажи.
Тя се отдръпва, очевидно претегля последствията, ако ми довери тайната, която крие.
- Баща ти каза, че всичко ще се оправи. Вчера проведе дълги разговори с Том и Дейвид, приятелите му от армията, които работят в Агенцията за борба с наркотиците1.
- Лошо ми е - промълвявам.
- Всичко ще е наред, Киара. А сега се приготви за училище и не казвай никому нито дума за това.
- Закуската готова ли е? - пита брат ми, влизайки в кухнята.
Мама отново се захваща с палачинките.
- Почти. Ще имаме за закуска палачинки от пълнозърнесто брашно.
Брандън отвръща с прочутото си нацупено изражение, на което никой у дома не може да устои. Питам се дали с годините ще се промени. Доколкото познавам Брандън, той ще го използва и когато стане на петдесет.
- Не можеш ли да добавиш шоколадови стърготини в тях? Мооооля те.
Мама въздъхва и целува пълната му бузка.
- Добре, но върви да се обуеш, за да не закъснееш за автобуса.
Докато мама маже дъното на горещия тиган с краве масло, аз влизам в кабинета на татко. Знам, че е ужасно и абсолют- но неправилно, но сядам пред компютъра и проверявам последните търсения. Първо в интернет, а след това папките с документи. Ако има някаква следа относно това, което става, аз трябва да разбера. И след като никой не ми казва, нямам избор, освен сама да разследвам и да открия отговорите.
За нещастие на татко, но за мой късмет, той не е изтрил историята си. Откривам всичко, над което е работил през последните двайсет и четири часа. Преглеждам писмото, което е написал до шефа си за въвеждането на новата учебна програма, черновата на теста за урока му и таблица с някакви числа.
Изучавам внимателно таблицата. Това е финансова справка... детайлизирано извлечение на банковата им сметка. Последният превод е от днес - изтеглени са петдесет хиляди долара - и в сметката на родителите ми остават пет хиляди долара. В графата „Вид на превода“ пише: „В брой“.
Баща ми е изтеглил днес петдесет хиляди долара от банковата си сметка. Това някак си е свързано с побоя над Карлос, знам го.
- Киара, палачинките са готови! - вика мама от кухнята.
Очевидно тя няма да ми каже защо татко почти е изпразнил общата им банкова сметка.
Правя се на света вода ненапита и хапвам палачинки с безгрижна усмивка на лице.
Веднага щом приключваме със закуската, мама бърза да изпроводи Брандън навън, за да не изпусне автобуса. Аз тутакси се мушвам в кабинета и отново сядам пред компютъра, защото ми е хрумнала една идея: отварям сайта с пътните карти, който обикновено ползва татко, и преглеждам последното му влизане.
Както очаквах, последните две търсения са адреси, които не познавам. Единият е близо до Елдорадо Спрингс, а другият е в Бръш - градче, което се намира на половин час път от нашата къща. Знам, че там има много проблеми с наркотици, и сърцето ми се свива.