Какво става? Набързо надрасквам адреса, после изключвам компютъра и се опитвам да си придам невинен вид, когато мама се връща в къщата. В училище отварям шкафчето и откривам вътре върху учебниците две рози - едната червена, а другата жълта. При вързани са с броеница от черни мъниста, към тях е прикрепена бележка. Нито за миг не се усъмнявам, че са от Карлос.
Прикляквам пред шкафчето и чета бележката, написана върху лист, откъснат от тетрадка.
К.,
Госпожата в магазина каза, че жълтото означава приятелство, а червеното любов.
Броеницата е единственото, което притежавам и което има стойност за мен. Твоя е.
Аз съм твой.
- Това Киара Уестфорд ли е? - пита Тък, приближавайки към мен. - Тази, която не отговаря на обажданията ми?
Притискам цветята, броеницата и бележката към гърдите си.
- Здравей. Извинявай, но напоследък всичко е такава лудница.
Той мръщи вежди.
- Какво държиш?
- Разни неща.
- От мексиканския жребец?
Свеждам поглед към красивите цветя.
- Той е в б-б-беда. Татко е с него, мама се държи странно, а аз имам нужда от нечия помощ. Не мога да стоя в неведение, когато те всички са в о-о-опасност. Чувствам се ненужна. Аз просто... не зная какво да п-п-правя. - Отначало дори не го осъзнавам, но машинално прехвърлям с пръсти зърната на броеницата.
Тък ме набутва в една празна класна стая.
- Каква беда? Престани да се тресеш, плашиш ме.
- Аз не м-м-мога да помогна. Мисля, че е свързано с Карлос и някакви наркодилъри. Умирам от страх, защото татко си мисли, че е Рамбо и може всичко да оправи. Може да е замесена и ДЕА. Имам чувството, че надценява силите си и се е забъркал в нещо опасно, с което няма да може да се справи. Нямам представа кой е този наркодилър, зная само, че Карлос го нарича Дявола, на испански - El Diablo.
- El Diablo? - Тък клати глава. - Нищо не ми говори. Знаеш ли с кого трябва да говориш?
- С кого? - питам аз.
- С Рам Гарсия. Майка му работи в ДЕА. Веднъж ни изнесе открит урок и разказа за своята работа.
- Ти си гений, Тък! - Целувам го по бузата и хуквам да търся Рам.
Половин час по-късно седя срещу госпожа Гарсия, майката на Рам. Тя е облечена в тъмносин костюм от сако и панталон, с бяла риза и прилича на типичен агент от ДЕА.
Когато Рам ми даде номера й, аз се вмъкнах в колата си и й се обадих. Разказах й всичко, което зная. Досега никога не съм бягала от училище, но досега никога не съм била толкова разтревожена за татко и Карлос.
Госпожа Гарсия току-що приключи телефонния разговор с мама.
- Майка ти идва насам - осведомява ме госпожа Гарсия. - Но двете трябва да останете тук няколко часа. Не мога да ви позволя да напуснете тази сграда.
- Не разбирам. Защо?
- Защото ти знаеш адреса в Бръш. Тази информация може да застраши живота на много хора. - Майката на Рам въздъхва, сетне се привежда напред и обляга лакти върху бюрото, отрупано с кафяви папки. - Ако трябва да бъда честна, Киара, баща ти, Карлос и Алекс са се забъркали в нещо, над което ние работим от месеци.
- Моля ви, кажете ми, че те не са в опасност - умолявам аз, а сърцето ми тупти все по-бързо и по-бързо.
- Съобщихме на нашите специални агенти, внедрени в бандата под прикритие, че твоят баща и братята Фуентес се нуждаят от защита. Те са в безопасност дотолкова, доколкото е възможно, имайки предвид, че може да се окажат в разгара на акция на служители на ДЕА срещу наркобанда. Сигурна съм, че баща ти ще вземе всички предпазни мерки.
- Откъде знаете?
- Баща ти и преди е работил съвместно с нас като профай- лър, участвал е и в няколко операции под прикритие - отвръща тя. - Той пази в тайна настоящата операция от Карлос и Алекс заради тяхната безопасност. Колкото по-малко знаят, толкова по-добре.
Какво? Татко е работил с ДЕА? Откога? Той никога досега не го е споменавал. За мен той винаги в бил моят баща, а не някакъв таен агент, работещ под прикритие с Агенцията за борба с наркотиците на САЩ. Знаех единствено, че той има приятели в армията, с които понякога се среща.
Госпожа Гарсия навярно вижда объркването, изписано на лицето ми, защото става от бюрото и прикляква пред мен.
- Баща ти е участвал в няколко много отговорни мисии с наши агенти. Той е много ценен и уважаван и знае какво прави. - Тя поглежда часовника си. - Мога само да те уверя, че те са под постоянно наблюдение, а агентите ни, внедрени в бандата, са отлично обучени.
- Не ме интересува колко отлично са обучени. - В очите ми напират сълзи и аз мисля за всички неща, които исках да кажа на Карлос, но не посмях, за всичките пропуснати възможности да кажа на татко колко много го ценя. - Искам стопроцентова гаранция, че всичко с тях ще е наред - казвам на госпожа Г арсия.